Мимо от Джанго Зе: Днес дишам. Вчера беше супер. За утре не знам.

Повече от месец сме в извънредно положение, а едни от най-усещащите това време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се. Днес срещата ни е с Мимо Морски от Джанго Зе. Намираме го в Лондон, където музикантът живее от години. Диша с музиката и намира себе си в много стилове. Трансформира търсенията си – от „Луди жаби“ през участията му в много и пъстри музикални формации, сред които и „The Turbans“. 

Именно с тях бе и във филма „Синко мой“ на Павлина Иванова. Като главен герой музикантът е трогателно искрен за житейските си перипетии и професионални лутания, за шансовете и семейството. Днешната сложна ситуация приема изключително спокойно, защото като артист винаги е усещал и несигурността като свой спътник.

Всеки сигурно си е мислил, че може да „влезе“ в някакъв филм. Какъв е твоят?

Мимо: Не съм излизал от филма.

Как живееш днес? Какво бе вчера? Какво мислиш, че ще е утре?

Мимо: Днес дишам. Вчера беше супер. За утре не знам.

Животът на артиста по време на изолация – няма я срещата, няма я сигурността, какво има?

Мимо: Истинският артист си остава такъв, дори и изолиран. При истинския артист несигурността е вечен спътник, а ако тя се превърне в сигурност, то артистът престава да бъде истински такъв. Срещата я има, в момента отговарям на онлайн въпроси предназначени за онлайн читатели.

Имаш и деца, как те приемат това, как ти им го представяш?

Мимо: Децата се приспособяват по-лесно, за тях няма минало и бъдеще. Със сигурност имаме повече време за тях, да ги тормозим, да играем, четем, филми и т.н.

В днешно време всеки говори за здравето, за икономическата криза, но без духовното, какво се случва?

Мимо: Не мисля, че артистите или изкуството или дори религията дават непременно храна за духа.
„Духът е като вятъра, никой не знае откъде идва и къде отива“ и да, ако станем наистина духовни, по-малко ще се тревожим за здравето или за кризата.

Изпитваш ли страх и как се справяш с тези чувства?

Мимо: Не ме е страх, а и не мисля че светът ще се оправи. Все пак има много работа за вършене, за да се занимаваме с безполезни чувства. Може би единственото полезно чувство е любовта, а в любовта няма страх.

Как се излиза от това, в което сме сега?

Мимо: Концентрираме се по-скоро в плюсовете, отколкото в минусите на сегашното положение.