Моника Белучи беше сред почетните гости на 14-ото издание на филмовия фестивал „Люмиер“ в Лион, където обсъди последния си филм „Момичето във фонтана“ и погледна назад към успешната си кариера.
В „Момичето във фонтана“, който редува архивни кадри на холивудската икона Анита Екберг с историята на Белучи, италианската модна икона и актриса проследява слабостите и изборите на колежката си, отразявайки какво значи да си знаменитост от такава величина. Родената в Швейцария актриса беше увековечена във филма на Федерико Фелини, в който нейната героиня нагазва във фонтана Треви, последвана от Марчело Мастрояни.
„През моите очи разбирате коя е била тази актриса и това е част от италианската история, която разказваме. Но изказването La Dolce Vita не е само за следвоенна Италия – то има международен обхват. По това време имаше толкова много творчество, толкова много велики режисьори – Фелини, Роселини, Висконти, Де Сика – това е част от историята на киното“, казва Белучи.
Моника оприличи пристигането на Екберг в Италия на „торнадо“ и „културен контраст“, които са изплашили доста хора. „Тази блондинка, секси, свободна жена, с кабриолет и собствена къща пристигна в страна, където мястото на жената все още бе в кухнята“, казва още актрисата. Допълва, че днешните жени черпят вдъхновение от подобен тип примери, които са оспорвали установените в историята норми и кодекси.
Снимка: БГНЕС
Докато първоначално е поставяла под въпрос избора си за главна роля, Белучи постепенно разбира, че има доста прилики с Екберг. Подобно на колежката си, тя напуска родината и трябва да се бори със статута на икона, който нейната красота ѝ осигурява. Признава, че външният ѝ вид е отворил доста врати в индустрията, карайки хората сами да идват при нея и да ѝ предлагат работа.
„Но красотата трае само пет минути, ако няма покритие. Това, което трябва да знаете е, че след навършването на 40 години, започват да ви предлагат роли на вещици! Но не трябва да се оплаквате. Трябва да приемате тези роли, защото се отваря цяла нова гама от приключения. Преди това си твърде млад и красив за тях, така че сега е време да приемеш тази възможност“, казва Белучи.
Когато заснема противоречивия Irreversible с Гаспар Ное през 2001 година, Моника признава, че няма проблем да използва тялото си като работен инструмент. „Актьорът, подобно на танцьора, използва тялото си като инструмент, точно както музикантът има своя инструмент. Днес го използвам много по-малко, но идвам от света на модата, така че бях свикнала да използвам тялото си като средство за изразяване“.
Снимка: БГНЕС
Макар да разбира, че повечето хора не могат да гледат Irreversible заради съдържание на насилие, тя все пак се поинтересувала от контраста между поезия, любов и нежност и ужасната страна на човека, който е едновременно прекрасно и чудовищно същество. По думите ѝ, филмът се изучава в университетите по кино и изкуство, защото това е нова тема, която все повече ще се изследва.
Запитана дали предпочита да работи с млади или по-опитни режисьори, Белучи отговаря: „Може да работите и с двамата – трябва да видите филма, след като е завършен, за да разберете кой е по-добър. Отворена съм към всичко – важното е да се чувствам жива“.
Снимка: БГНЕС
Последният филм на Моника Белучи, „Момичето във фонтана“, вече е на екран.