Как ще изглежда светът след 10-20-30-40-50... години?
Безспорно това е въпросът, занимаващ(л) главите на всички известни и неизвестни хора на перото или четката, избрали да творят в сферите на фантастиката и утопията.
Истината е, че всеки един ден, в който нещата изглеждат същите и животът сякаш тече необезпокояван, съдържа огромен риск.
Понякога той е завоалиран в силата на природата, която, рано или късно, ще отмъсти на човечеството...
А понякога рискът извира от простите човешка глупост, невежество и незаинтересованост, които по сила и честота сякаш надминават природната мощ.
Горчива истина, често изричана неосъзнато, заучено или чисто автоматично.
"Човек срещу природа", вместо "човек И природа". А между тях стои градът.
Интересно е как във всички апокалиптични филми, които последните две поколения гледаха с широко зинали уста, градът е страдалникът, безпощадно наводняван, помитан, опожаряван, разкъсван...
Зрелищата привличат хората, а страхът, че безопасната им реалност реално може да се превърне в апокалиптичен кошмар, е засищан с методите на изкуственото масово удоволствие.
Огненият ад, който преди няколко месеца обви Москва в гъст смог и изправи хиляди хора на нокти, неслучайно се превръща във вдъхновение за руския артист Владимир Манюхин.
Неговата дигитална четка рисува постапокалиптични пейзажи и отговаря на същите онези въпроси, зададени в началото. Търсейки и откривайки красота и естетика в руините на разрушения метрополис.
Вижте неговата своеобразна апокалиптична интерпретация в галерията горе.
Припомнете си и: