Между добре познатото и новото: 11 филма, които не бяха за изпускане през 2024

2024 година не беше лесна във филмово отношение. Още се усещаше недовършената работа в Холивуд и закъснения на част от продукциите след историческата стачка, но очевидно годината може да се свърже с появата на доста добри продукции и дългоочаквани успешни продължения. 

Феновете на „Дюн“, „Отвътре навън“ и „Фуриоза“, останаха доволни. За тези на „Ваяна“ – не сме съвсем сигурни. Но също така на нов глас се появиха стари образци като „Бийтълджус, Бийтълджус“ и  „Носферату“. Последният плаши зрителите преди повече от 100 години с един от най-големите образци на нямото кино – филмът на Фридрих Мурнау, насочил вниманието към бедността и сложното положение в Германия след Първата световна война.

Тази година се появи и  MaXXXine, който е съвсем гледаем и за хора невидели предисториите X и Pearl. Миа Гот е в главната роля на хоръра, който ни разхожда из хълмове на Лос Анджелис през 70-те години на миналия век.

От българска страна може да сме горди от участието на Мария Бакалова в „Стажантът“, където тя изпълнява образа на Иванка Тръмп. Голяма част от тези продукции са със заявка за Оскарите през 2025 г., а кои ще станат победители, тепърва ще разберем. 

Ето и нашите 11 заглавия, които се оказаха сред добрите за годината:

„Дюн“ 2

Дени Вилньов седна на режисьорския стол и на втората част на „Дюн“ като продукцията се оказа едно от най-сполучливите финансово заглавия на годината. Първата част спечели 6 награди „Оскар“, а продължението следва пътя на Пол Атреидски, който с Чани и свободните, иска да отмъсти на онези, погубили семейството му. Екранизацията на романа на Франк Хърбърт от 1965 г. следва сценария – дело на сътрудничеството на Вилньов с Джон Спейтс и Ерик Рот. Подобно на първата част, и тази изобразява превъзходно една специфична вселена с много персонажи и сюжетни линии. Панорамни гледки се редуват с близки кадри, точно уловили динамиката от оператора Грейг Фрейзър. Ханс Цимер е отговорен за звуковия фон, вървящ в пълен синхрон с действието, придаващ му още по-въздействащо и грандиозно звучене.

Фуриоза: Сага за Лудия Макс

Дистопията рядко е изглеждала толкова мрачна и се е усещала толкова вълнуващо, както в цикъла „Лудия Макс“ на Джордж Милър. Аня Тейлър Джой влиза в образа на младата Фуриоза, а Крис Хемсуърт се изявява като д-р Дементус. Каскадите не бяха толкова силни, колкото в „Пътят на яростта“, но все се чувстваше зрелищната визия, която и този път е с водеща роля. Този последен пети филм от франчайза на Милър описва произхода на тези жестоки времена, в които за първи път видяхме да се движи Мел Гибсън като Макс, който впоследствие беше заместен и от Том Харди.

„Отвътре навън 2“

Не може да загърбим и добрите продукции за децата. И макар тазгодишната „Ваяна“ да не е толкова добра, колкото първата част, то има друго продължение, което се оказа особено вълнуващо. Как да разбираме потиснатите емоции на децата разгледа за първи път анимацията „Отвътре навън“. Втората част, която се появи тази година, проследява вече израстването на главната героиня Райли, която сега е пъпчива тийнейджърка с достатъчно скапано настроение. Освен добре познатите емоции, които върлуват в главата ѝ, се появяват и нови персонажи като Срам, Завист и Тревожност. А оттам нещата наистина изплуват „отвътре-навън“ и положението става достатъчно драматично. Режисьор е Келси Ман, познат с друга продукция за малките зрители – „Добрият динозавър“.

„Добрият робот“

Най-новото творение на DreamWorks Animation, чиято световна премиера се състоя по време на фестивала в Торонто, очовечава машините с „Дивият Робот“. На режисьорския стол сяда Крис Сандърс, знаещ как да привлече най-младата аудитория с анимации като „Лило и Стич“, „Как да си дресираш дракон“ и „Круд“. Този път историята е за Роботът Rozzum 7134, озовал се на див остров, където среща обитатели, които съвсем не са като него. Опитващ се да ги приспособи към собствената си натура, подарявайки им всякакви напътствия, от които те нямат нужда и не приемат, се оказва, че ще се наложи той да се приспособи към техния див начин на живот. Получила се е много сърдечна история, в която машината се оказва по-човек от човека и израства от малко дете до загрижен родител. 

„Конклав“

Сочни интриги из помещенията във Ватикана са водени от Ралф Файнс, чийто герой трябва да контролира избора на нов папа във Ватикана. Неговият образ на кардинал Лорънс носи тежкото бреме да следи сложния процес, при който уж трябва да има смирение и вяра, а си личи силно его и лицемерие. Без да желае да се прави на детектив, на Лорънс му се налага да проучва кандидатите, докато пресява слуховете от достоверните факти. Файнс е перфектен в образа, който разчита единствено на собствения си морал, който мнозина искат да манипулират в стремглавото състезание за високия пост, към който уж никой не се стремял. Използваните средства са на изключително динамичен трилър, а в същото време са засегнати важни теми като сред тях изпъква доколко може да не се променя религията в новия модерен свят.

„Емилия Перес“

Емилия Перес е нещо като криминален трилър, но поръсен с мелодраматично звучене и подплатено от жестоко действие с елементи на рок опера. Зоуи Салдана е превъзходна в ролята на зле платената адвокатка, която се заема да помогне на страховит мексикански наркобарон да изчезне от лицето на земята. Той решава да промени външността си до степен – да изживее остатъка от живота си като жена. Образът се играе от трансактрисата Карла София Гаскон, която прави пробив в индустрията си с тази роля. Тук участие имат още Селена Гомес и Едгар Рамирес. Филмът е свободна адаптация по роман на Борис Расон, а Жак Одиар улавя впечатляващо характерните особености на мексиканското общество. Филмът е с Награда на журито на кинофестивала в Кан, отличие за най-добра актриса (актьорски ансамбъл) на кинофестивала в Кан, поделена между Зоуи Салдана, Карла София Гаскон, Селена Гомес и Адриана Пас. Има и номинация за „Златна палма“ в Кан.

„Веществото“

Деми Мур никога не е била толкова ужасяващо добра, колкото е във „Веществото“. Режисьорът Корали Фаржа отправя предупреждение към модата за подмладяване, обхванала не само холивудските звезди, но и целият свят. Главната героиня е застаряваща актриса, опитваща се да си върне старата слава, но за това свое желание се налага да плати скъпа цена за това. Филмът е стряскаща комбинация между ужаси и черна комедия, която получи и „Златна палма“ за най-добър сценарий в Кан.

„Анора“

„Анора“ започва с финал по холивудски. Работеща като стриптийзьорка Ани попада по случайност на син на руски богаташ и двамата увлечени да се опознават, се хвърлят в шеметно изследване на това, което не познават в света на другия. Резултатът е бърз брак в Лос Анджелис, който обаче свършва по-рано от финала на „приказката“. Режисьор е Шон Бейкър, познат с изследването на хората, които живеят в периферията на обществената йерархия. И ако началото напомня по всичко на „Хубава жена“, то вече в средата на филма става ясно, че няма да гледаме сладникаво-сладка история. Анора не е родена с този късмет, който богопомазва само героите от киното. Бейкър пък зарежда повествованието със силна емпатия към онеправданите. Жанрът сменя романтичното звучене във фарсово пътешествие из улиците на Бруклин, в които персонажите се опознават. „Анора“ печели Златната палма в Кан тази година, чието жури бе председателствано от Грета Гъруиг.

„Бруталистът“

Ейдриън Броуди има опит във военни драми, проследяващи етапи от Втората световна война. Участието му през 2002 г. в „Пианистът“ на Роман Полански му донесе многобройни отличия, сред които „Сезар“ и БАФТА, както и на Американската филмова академия. В „Бруталистът“ Броуди влиза в образа на унгарски архитект и оцелял от холокоста, който пристига в САЩ и започва забележителна кариера под покровителството на богат човек. Режисьорът Брейди Корбет показва структурата въз основи на следвоенна Америка, където брутализмът си личи в разрухата, обхванала обществото. На прицел е властващият тогава антисемитизъм и сложният път на емигрантите, чието приспособяване към новата действителност е болезнено и трагично. Филмът е отличен със „Сребърен лъв“ на фестивала във Венеция за най-добър режисьор (Брейди Корбет), награда Arca CinemaGiovani за най-добър филм, награда FIPRESCI, награда Premio CinemaSarà, награда UNIMED за културно многообразие и има номинация за „Златен лъв“.

„Бийтълджус Бийтълджус“

Тим Бъртън възкресява тийнейджърския дух от 80-те във втората част на „Бийтълджус“. Първата е от далечната 1988 г., когато младите слушат плочи и бягат от действителността, качени на самотни дървета в двора. Този път не е по-различно, а Майкъл Кийтън отново се превръща в щур демон, луд по Лидия Дийц – героинята, която Уинона Райдър изтръсква от прахта – страхотна и този път. Само че сега тя вече не е тийнейджърка, а майка на тийнейджърка.  „Бийтълджус, Бийтълджус“ носи духа към ретрото, а новата партньорка на режисьора Моника Белучи също е на линия – красива, но и страховита, тя влиза в образа на зъл демон, поглъщащ душите на живи и мъртви, съшита, подобно на женския образ на чудовището на Франкенщайн.

„Носферату“

Още един филм, извеждащ на светло тъмните сили, е новият филм на Робърт Егърс – „Носферату“. Вдъхновен от една страна от романа на Брам Стокър – „Дракула“, от друга от творбата на Фридрих Мурнау и немския експресионизъм „Носферату – симфония на ужасите“ от далечната 1922 г., тази продукция отправя точен прочит към ужаса на съвремието, успяващо да проникне във всеки дом, колкото и далече да е. Важното условие е там да присъства желанието за лесно печелене на пари. Сковаващият ужас от COVID също може да се усети във филма, а вампирът няма нищо общо с романтичния образ от „Дракула“ на Франсис Форд Копола.

Тук той е изигран от Бил Скарсгард („То“, „Гарванът“) от кинаджийската фамилия, включваща Стелан Скарсгард и Александър Скарсгард, и въплъщава злото в истинския му смисъл. Силна е ролята и на Лили-Роуз Деп, чиято героиня е единствената, която може да избави света от древното чудовище. „Носферату“ в някои страни излезе около Коледа, а у нас може да се гледа от 3 януари.