Страшно, но истинско в „Погребални обреди“

Зашеметяващата история в „Погребални обреди“ е по действителен случай. Автор е Хана Кент, която през 2011 г. печели наградата на Австралия за непубликуван ръкопис. Естественото продължение на романа е да се превърне в бестселър с 10 големи литературни отличия.

Сюжетът, проследяващ действителен случай, е основан на щателно проучване на документални свидетелства. Книгата разглежда историята на младата Агнес, обвинена в брутално убийство през далечната 1829 г. в Исландия.

Тя е осъдена на смърт – последната публична екзекуция, извършена на острова. По това време в страната няма затвори, затова е изпратена да прекара зимата във ферма на север. Селяните са ужасени от перспективата да приютят престъпница и напълно изолират Агнес.

Единствено Тоти – млад свещеник – разговаря с нея и се опитва да я разбере. С наближаването на фаталния ден фермерското семейство ще открие другата страна на историята на осъдената и в сърцата им отекват думите ѝ: „Няма значение, че си се опитал да постъпиш възможно най-добре. Няма значение, че самата ти същност шепне „не съм такъв, какъвто казвате!“ – това какво мислят хората за теб определя какъв си.“

„Погребални обреди“ е разтърсващ роман за личната свобода, за готовността да рискуваме всичко за любовта и за ежедневната битка за оцеляване на фона на студения исландски пейзаж.

Действието тиктака в ритъма на фермата, където Агнес прекарва дните си на фона на исландската зимна пустота. Изящният и пъстър език на Хана Кент отнася читателя насред смразяващите полета и тежкия исландски бит от началото на XIX в.

Авторката възкресява миналото и умело представя белезите на бедността, глада и самотата. Изумително жива, това е изпълнена със страдание приказка за раздвоение между преданост и предателство, разказана от сърце. През цялото време си погълнат, а накрая ти разбива сърцето.

За написването на книгата авторката споделя: „Пристигнах в Исландия през януари и дните бяха сковани от мрак по 20 часа в денонощието. Нямаше нито едно дърво. Къщите в градчето бяха заложници на снега, а в далечината Северният ледовит океан срещаше небето в пълна забрава. Сякаш бях накрай света“.