Познаваме Деница Георгиева след като показа, че може да пее в риалитито „Мюзик Айдъл“ („Music Idol“) 2, където отпадна първа от финалния кръг. За живота ѝ след предаването, за отношението ѝ към звездите и музикалния бизнес, разказа тя пред Tialoto.bg.
Стана известна от музикалното риалити „Мюзик Айдъл“, но какви врати ти отвори то всъщност?
„Мюзик Айдъл“ беше голяма възможност и отвори много врати, определено. Запознах се с хора, с които винаги съм искала да работя. Работих с такива, с които не мислех, че ще се случи. Със сигурност всичко след предаването ми е помогнало. Тогава бях само на 19-20 и някои от нещата, които имах възможност да направя, определено си бяха благодарение на предаването.
А ти затвори ли вратата на някой след предаването?
Затворила съм не една и две врати и понякога ми се иска да съм го правила по друг начин, защото се научавам все още как да затварям правилно вратите... но всичко това е довело до нови неща, които според мен се случват в правилния момент.
Каква бе представата ти за звездите у нас, за шоубизнеса преди „Мюзик Айдъл“ и промени ли ти се виждането в тази посока след телевизионното ти участие?
Със сигурност се промени много, особено представата ми за „шоубизнеса“. Аз съм на мнение, че тук това е на моменти едно много „изкривено“ понятие и голяма част изобщо не съществува. Виждането ми относно звездите не се е променило... като цяло за мен звезда може да се използва за няколко личности в световен план, така че...
Над какви проекти работиш в момента?
Забавлявам се с Escape Room Battle. Това се оказа много личен проект за мен. Започнах да се интересувам от ескейп стаите преди около година и съвсем случайно започнах и да се занимавам с такава – в частност Questomania. Човек започне ли веднъж, трудно се спира и турнирът за мен си е черешката на тортата. Участваме седем стаи – Vestigo, Game Castle, Escapeway, MindRooms, LostRooms, Questhouse и Questomania.
Всеки отбор трябва да премине през седемте стаи и разбира се за най-бързия отбор има награда – пътуване до Будапеща. Награди има и за останалите участници, но много голяма част от отборите се включват и от желание просто да играят. Ескейп стаите са много специфичен тип забавление и обикновено всеки, който се е докоснал иска да продължи нататък. Дори и ние, които сме от другата страна, сме фенове на стаите и продължаваме да си ходим на „гости“ при колегите. Да кажем, че преди началото на тура си направихме мини тур от участващите стаи.
Промени ли ти се и личният живот след като стана известна?
Стана по-личен За 7-8 години много неща се промениха, научих много за себе си, да се приемам. Това се отрази и в личния ми живот.
Какво е най-трудното, за да успееш в България?
За мен е трудно да се примиря с всичко, което се случва и най-вече бездействието... затова се радвам, че тук има успешни хора. Все пак е важно какво се разбира под успех, но говорейки си с хора от ескейп стаите например имам чувството, че този проект носи чувството за успех, защото не е лесно и все пак са пример, че може да успееш и на трудна почва.
Как върви музикалният бизнес в България?
Според мен не върви, а пълзи. Това естествено в кръга на шегата. В България има страхотни музиканти и уникални проекти. За съжаление една голяма част от тях не са част от музикалния бизнес тук или поне не така, както би трябвало.
Музикант къща храни ли?
Зависи от човека, но може да храни къща, може и да не иска. Тук може би опираме до това какво искаш да правиш и какво си готов да дадеш за него. Познавам музиканти, които хранят къщи, правят това което искат и са супер доволни. Познавам и такива, които все още се борят. А има и хора, които искаме да правим различни неща и храним къщата от няколко различни проекта.