Народни танци от сутрин до вечер: Професията като призвание

Какво ви кара да се усмихвате всеки ден? Има ли някой, чийто положителен пример искате да следвате? В серия от материали Tialoto.bg ще ви представя творци от различни сфери, които с работата си ни вдъхновяват и карат да се гордеем.

„Танци от сутрин до вечер“. Така накратко мога да определя с какво се занимава той. Но те не са каквито и да е и запълват почти целия му съзнателен живот. Кристиан Филипов е само на 21, но има доста по-различно ежедневие от това на своите връстници. Докато много младежи още не знаят с какво ще се занимават, той отдавна е избрал своя професионален път – на хореограф.

Всеки ден Крис вдъхновява малки и големи преподавайки. До магията на народните танци се докосва благодарение на своята майка, която танцувала като ученичка. Тя го записва в ансамбъл „Чинарче“ – Казичене и оттам тръгва неговото хоби, превърнало се в нещо много повече. След като завършва Националното училище за танцово изкуство в София, той решава да запише хореография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Паралелно с това започва да работи.

„Ако трябва да бъда честен, ако не бяха детската школа и тази за възрастни, може би въобще нямаше да се занимавам с това, което правя в момента“, разказва той. По думите му, дисциплината стои в основата на добрия танцов колектив:

„Едно от първите неща, които трябва да разбере човек решил да се занимава с това изкуство, независимо професионално или просто за удоволствие, е това че трябва да бъде изключително дисциплиниран, за да има добри резултати“.

Независимо, че винаги се усмихва, той успява да респектира както децата, така и по-възрастните си ученици. „С малките в началото е изключително трудно, но въпреки това успях да разбера, че най-важното е да заобичат ръководителя си, както и това, на което той иска да ги научи. С големите единственото нещо, което правя умишлено, е да работя качествено и да бъда честен с тях“, казва той.

Освен като преподавател в школа за народни танци "Гераци" , Кристиан се изявява и на голямата сцена – заедно с танцова формация „Гераци“. Споделя, че там се чувства невероятно и обича контакта с публиката, но пътят до прожекторите и аплодисментите не е лесен.

„Чувството на сцената е неописуемо, особено когато публиката оценява това, което правиш и уважава труда ти“.

А с него идва и гордостта, която „гъделичка“ в гърдите:

„След всеки концерт, при всяка една среща с усмихната публика, я изпитвам. Или пък, когато децата ме прегърнат за довиждане в края на часа, когато усетя, че има интерес към онова, което правя с големите“, обяснява Филипов.

Въпреки хубавите емоции, които танците му носят толкова години, той споделя, че понякога има и моменти, в които се замисля какво би правил, ако работеше нещо друго. „На този етап смятам, че има много какво да взема от това, което правя. От друга страна осъзнавам, че не мога да танцувам цял живот, но все още не съм намерил друго призвание, на което да се отдам“, допълва той.

Колкото и странно да звучи, Кристиан почти няма свободно време, защото не спира да танцува. Ако му остане такова, обича да слуша музика, чийто стил избира според настроението си. Сега очаква с нетърпение снега, за да кара ски. „Това е едно ново начинание за мен. Благодарение на него обикнах планината и разбрах, че освен приятните летни разходки, има и какво друго да се прави там, когато падне студът“.

^{Снимки: Личен архив}

„Раз-два-три-четири... А сега какво?... Хеееей!!!“, се чува от залата, където малко след разговора ми с Кристиан започва часът за начинаещи. Бързам, но не за да си тръгна, а да се включа в загрявката. Признавам си – ентусиазмът му ме „зарази“ преди близо година и всяка седмица „тропкам“ с удоволствие.