Бижута с шевица – завръщане към корените

Знаете ли какво е „Канатица“? А чували ли сте за „Дървото на живота“ или „Елбетица“? Едни от най-популярните елементи от традиционната българска шевица се предават от поколение на поколение и носят закодирано послание. Избродирани в различни цветове, те ни връщат към нашите корени.

Червеното се свързва с кръвта на майката и новия живот, на който тя дава начало. Жълтото носи светлина, зеленото е източник на вечния живот, докато бялото означава чистота и неприкосновеност.

Днес ще ви представим Албена Христова – една жена, която борави умело с езика на българските народни шевици, с които изработва най-различни аксесоари – бижута, часовници, играчки, календари, кърпи и други.

Бродирането като терапия

Албена живее в град Козлодуй. Има дъщеря на 19 г., любящ мъж и чудесно семейство, но преди близо 7 години животът ѝ се срива. След като остава без работа, тя започва да получава паник атаки. В търсене на изход от проблемите, тя започва да бродира, за да не мисли за най-лошото.

„Мозъкът ми трябваше да е ангажиран с нещо интересно. Аз непрекъснато мислех за ускорения си пулс, за задуха, световъртежа и всички останали „интересни“ неща, които съпровождаха всяка паник атака. И така реших, че трябва да се науча да бродирам гоблени“, спомня си Албена.

Боц оттук, боц оттам

Приятелка ѝ подарява първия гоблен – „Зима в планината“, на който Албена и роднините гледат с насмешка винаги, когато го видят.

„Имах достатъчно свободно време и огромно желание. Гледах знакчета на схемата, броях, шиех, разшивах и не мислих, че умирам от инфаркт при поредната паническа атака“, разказва козлодуйчанката, която постепенно разучава различни формати.

С времето Христова намира различни групи в социалните мрежи, където гобленарки споделят своя опит:

„Научих се да шия и кръстат бод, с помощта на приятелки и момичета от групите. Абе, голямо забавление! Обаче колкото и да са малки гоблените, ми отнемаха повечко време за ушиване, а аз исках бързо да видя крайния резултат. Така се запалих по картичките“, разказва още Албена.

„Жабешки бродерии“ на инат

Великденски яйца с пиленца, картички и орнаменти с коледни мотиви, уникални бижута с най-различни шевици... Всичко това изкушава погледа на жената, но дълго време тя не се решава да изпробва нещо по-различно. В един момент любим за нея човек я моли за услуга и така се ражда първият ѝ накит.

„Аз бях сигурна, че с това вече няма да се справя... Сестра ми ме „изнуди“ да опитам. Поръчах заготовки, избродирах шевицата и дотук. Нямаше изпъване панамата, обаче инатът ми е по-силен от всичко. Не се отказах“, обяснява с усмивка тя.

След като прекарва дни в гледане на снимки и клипчета, в които показват как се правят бижута с шевици стъпка по стъпка, Албена най-сетне е готова с подаръка за сестра си. И той наистина е уникален – наречен с много любов и желание.

Шевици с послание

Всичко, което излиза от ръцете на Албена Христова, се шие на ситна панама, а превръщането му в играчка или аксесоар, изисква допълнителни заготовки. Някои дори използват напръстник, за да не убодат пръстите си, но тя отдавна се справя и без него.

„Всяка шевица, която бродирам, наричам за здраве, щастие, дълголетие, късмет.... Вярвам, че щастието, което изпитвам докато бродирам, се пренася върху човека, който носи моето бижу или друго творение“, пояснява майсторката на шевиците.

^{Източник: Личен архив}

Завръщане към фолклора

Заради нарастващия интерес към онова, което прави, жената създава своя страница във Фейсбук – „Жабешки бродерии“, където показва красотата на българската шевица. Казва, че обожава да бродира символа „Дървото на живота“ – клонче или храст, което завършва с три или повече цвята.

„Обожавам да бродирам. Правя го постоянно, всяка свободна секунда, с голямо удоволствие. Никога не съм си помисляла да се отказвам“, обяснява Албена, според която бижутата с шевици стават все по-популярни, при това не само от жени, но и от мъже – било то за тях или подарък.

„Радва ме, че българинът се завръща към фолклора. Няколко години в нашия град се организира страхотен фестивал и е прекрасно да видиш хора от различни възрастови групи, облечени в носии от различни краища на България, играещи български хора и носещи българската народна шевица“, споделя Албена.