Гозбите у Северозапада в сърцето на един готвач

Продължаваме да ви представяме творци от различни сфери, които с работата си вдъхновяват много хора. Днес ще ви разкажем за  Иван Савов – готвач и автор на книгата "Гозбите у Северозапада". 

Яли ли сте еце на рътия? А знаете ли какво е покрекло? Може би само сте чували колко вкусна е пилешката саламура, но опитвали ли сте половка по селски? Е, ако до небцето ви не е достигало нито едно от тези традиционни ястия, задължително трябва да посетите някое заведение в Северозапада. Това, което ги обединява е един монтанчанин, който събира рецептите за приготвянето им, за да прослави онова, с което се хранят по неговия край. 

Какво има в чинията ти по празниците?

Гньетани чушки с боб, домашната питка, сладък ошав и тиквеник. На другия ден свинско месо, кисело зеле и не на последно място - хубави вино и ракия. С тези вкусотии семейството на Иван празнува Бъдни вечер и Коледа в село Мокреш, Монтанско. Неговата маса обаче е твърде различна – не само защото е на хиляди километри от тях, не заради това, че не може да си сготви, а поради простата причина, че е на работа – в един от най-големите увеселителни паркове в Германия. 

Минавайки през кухните на големи заведения в САЩ, Испания, Италия, Исландия, Великобритания, в момента Савов е част от екипа на индийски ресторант. Вместо да приготвя любимите гозби на своите баби Вергина и Вацка, той готви предимно ястия като пакора, палак панеер, самоза  и други. Докато издава поръчките за Нова година, може би ще похапне пиле с тандори сос и манго ласи, а гньетени чушки ще си направи по-късно.

От „Съпромат“ до готварската престилка

Иван завършва Технически университет София, но  инженерната професия така и не успява да го привлече. По думите му, по негово време имало глад за инженери, а сега по-скоро се намират доста гладни инженери. 

„Светът гладува, Грета едвам сколасва горката. А някой трябва да го храни, засега сме милиард индийци и аз... Шегувам се“, казва готвачът по призвание. Висшата математика така и не му помага в живота, затова се преориентира:

„Ще ме прощава доц. Пешева от ТУ. Иначе след една бригада в САЩ където „пържех яйчица“, реших да захвърля учебниците по „Съпромат“ и да правя това което ме прави щастлив“. 

Савов си спомня, че все пак се интересувал от готвене още като дете, но първите му опити не завършили добре: 

„На 6-7 години исках да си направя класика - „яйце на хартия“ или както му казваме у Мокреш - „еце на рътия". Почти не запалих къщата на село, баба ми ме нашляпа и добре, че нямаше норвежци, че животът ми щеше да се развие по друг начин“, смее се той. 

^{Снимки: Личен архив}

"Гозбите у Северозапада" 

На един свой рожден ден той получава готварска книга – от неговия френски заместник- главен готвач Юен. Разглеждайки различни рецепти от провинция Бретан, се сеща за своето родно място и решава да напише книга.
 
„Тогава се замислих, че и ние в Северозапада имаме, освен различен диалект, и малко по-различен поглед върху гозбите, някои от които уникални, и могат да се видят само в тази част на България“,  разказва Савов. 

И така се появява сборникът с рецепти от Северозапада, като парите от продажбата отиват за подпомагане на читалището в село Мокреш. Той съдържа предимно турлашки и врачански рецепти, много от които са любими на семейството на готвача.
 

Кои са най-популярните гозби у Северозапада?

Тъй като е израснал в равнината, Иван Савов харесва най-много турлашките манджи (турлаци – етнографска група от Северозападна България). Казва, че за него тези ястия са „символ на домашния уют“. 

„Хората не знаят какво е „покрекло“ и „ютика“ и заедно с бабите и дядовците, те изчезват. Така ястия, които до един момент са се предавали „от уста на ухо“, изчезват и се появяват нови. Сега българинът готви сьомга, хапки с конфлейскс, с толкова много телевизионни предавания за готвене вече всичко живо „готви и плейтва“, обяснява Иван.

Според него „плейтването“, назоваването на качамака с „полента“ или заместването на кервиза със „селъри“, „правят колкото страхотна реклама на „готвачите“ толкова и мечешка услуга на хората с тази професия“. 

Баница и таратор за чужденците

„Гозбите у Северозапада“ има и английски вариант – за всички колеги на готвача, а и клиенти, които искат да се докоснат до вкусотиите от неговия роден край. При превода обаче се губи автентичното звучене на ястия като „скроб“, „керкеле“ и други. 

„От това което съм забелязал, повечето чужденци напират за тарарор, баница, тиквеник. По неразбираеми за мен причини се мръщят на бозата“, казва шеговито монтанчанинът. 

Все пак, има един чужденец, който обожава да похапва български традиционни ястия – жената на готвача, която е германка. Още докато са гаджета, тя остава впечатлена от витата му баница. Той от негова страна обожава киселото зеле с наденица, което приготвят в Бавария.

Разделяме се с Иван, който като типичен представител на Северозапада казва: „Ако има нещо, извинявайте!“. Очаквайте скоро най-хубавите му рецепти на Tialoto.bg