Уроци по лидерство от папа Франциск

Понякога непредвидените ситуации могат да формират силни лидерски качества у човека. Пример за това е Папа Франциск, който застана начело на 1,2 милиарда членове на католическата църква.

Избирането му дойде с редица скандали – обвинения в педофилия и проблеми с ватиканската банка, което донякъде обяснява нежеланието на Франциск да стане папа. Само за няколко месеца личността на папата се открои, като най-силно впечатление правят лидерските качества на Франциск.

За да успее, човек трябва да взима пример от други хора с високи постижения. Ето и какви са уроците по лидерство от папа Франциск:

1. Символизъм. Истинското име на новия папа е Хорхе Марио Берголио, а названието Франциск е избрано неслучайно. Свети Франциск е известен като покровител на животните и околната среда. През 12-ти век от войник той се превърнал в проповедник, който заживял бедно и смирено.

Новият папа приема името Франциск, тъй като има специално отношение към бедните, онеправданите и хората, които живеят в несправедливост. Вместо да живее в папския дворец, папа Франциск обитава малък апартамент, а скъпата кола заменил с доста по-обикновена такава.

2. Смирение и по-високи стандарти. Освен с решението си да живее скромно и да се вози в обикновена кола, папата стана обект на възхищение и с няколко други жеста. След като Хорхе Марио Берголио бе избран за папа, той отишъл и лично платил сметката в хотела, в който бил отседнал.

В италиански затвор за младежи папа Франциск измил нозете на затворниците, включително и на момиче с мюсюлманска вяра. Смирението е подценено лидерско качество. Изследователи открили обаче, че то е успешен лидерски подход само при мъжете.

3. Широки перспективи. Католическата църква има ясно мнение по много спорни въпроси – за аборта, разводите, гей браковете и т.н. Промяната в позицията на Ватикана няма да се случи бързо, но е важно да се отбележи, че по свой собствен начин папа Франциск изглежда настоява за реформи.

Също така новият папа не отиде на пищен концерт в негова чест, защото искаше да покаже на епископите, че те трябва да са близо до хората и да избягват „манталитета на един принц“.