Най-накрая напускате работата, която ви изцеждаше години наред. Вече нямате търпение да затворите вратата след себе си и никога да не погледнете назад. Правилно ли е това? Не забравяйте, че човек не трябва да гори мостовете зад себе си, защото не се знае дали няма да му се наложи да мине отново по тях.
И макар да си мислите (или да се надявате) да не видите никога повече вече бившия си шеф и част от колегите си, животът е непредвидим и по-добре да оставите вратата отворена, отколкото да си тръгвате по грозен начин.