Бизнесът е като състезание – най-добрите играчи печелят (макар и не във физическия смисъл). Ето защо, ако сте мениджър на компания няма да сгрешите, ако попълните вашия списък от служители с бивши професионални спортисти. Без значение дали това са културисти, маратонци, колоездачи, футболисти, баскетболисти, борци или ентусиасти на тема спорт и физическа подготовка. Хората, които имат спортен дух, имат и множество качества, които ги правят успешни и в корпоративния живот. Ето и кои са чертите на спортистите, които трябва да цените най-много:
1. Те са супер упорити, целенасочени и амбициозни. Спортистите са строги и дори безмилостни към себе си, когато претърпят неуспех. Те не се спират докато не постигнат целите си и рядко или никога не се отказват. Освен това имат силна работна етика, респект към висшестоящите и способност да се справят с най-трудните задачи. Ако един спортист се окаже блокиран, той ще намери друг път към успеха.
2. Спортистите не се плашат да развиват нови умения. Въпреки че един атлет е строго специализиран в своя спорт и има определени умения (бързина, сила, координация и т. н.) той е склонен да се адаптира бързо към всеки един сценарий, научавайки нови, по-функционални умения и то по-бързо от останалите.
3. Спортистите са изключително предприемчиви. Ако се замислите, ще установите, че почти няма професионален спортист, който да е поел бизнес начинание и то да се е провалило. Атлетите са склонни да виждат „по-голямата картина“ на нещата. Те мислят стратегически и си поставят дългосрочни цели.
4. Спортистите се стремят към равновесие. Нездравословната храна и липсата на сън водят до лоша производителност. Е, ако имате служител-спортист, той едва ли ще има подобен нездравословен режим на живот. Спортистите знаят най-добре от всички, че здравият дух се помещава в здраво тяло.
5. Атлетите работят добре в екип. Спортистите знаят как да се възползват от силните страни на всеки член от екипа. Те разбират, че ако се държат с неуважение към своя съотборник или партньор, това само ще допринесе за разпадането на организацията. В действителност, един спортист обикновено поставя нуждите на екипа дори пред своите собствени.