Колко трудно е да се събудите за работа

Една колежка наскоро написа кратка реч по темата. Дали е съвпадение? ;)Да си навия ли алармата? (Eва Слънчева)Алармата ти звъни дразнещо, часът е 6 сутринта, а навън е още тъмно. Протягаш си ръката и си търсиш телефона, за да спреш дразнещия и неспиращ звук като междувременно усещаш студа извън завивките, който те кара да настръхнеш. Всеки мускул по тялото те боли и отказва да се подчини на мозъка. Хиляди гласове ти позволяват заслужено да натиснеш snooze бутона и да се върнеш в страната на сънищата. Чувстваш колко много ти се спи и продължаваш опипом да търсиш телефона си. Точно в този момент си изправен пред дилемата да избереш правилното или лесното. Това е изборът, който се налага да правиш всеки ден. Да избереш между това да направляваш лодката си или просто да я пуснеш по течението. Никой не е казал, че ще е лесно сам да я направляваш, нито че ръцете няма да те болят от постоянното гребане или пък, че няма да се изгубиш. Много пъти ще ти се иска да се откажеш и да пуснеш уж без да искаш греблата и да си кажеш, какво пък, все някъде ще стигна. Но ти не си от тези някои и няма да допуснеш да се откажеш, защото ти пука и не би прехвърлил отговорността за пътуването си наречено живот на плещите на късмета и случайността. Ти знаеш докъде точно искаш да стигнеш, кои точно брегове искаш да видиш и не се интересуваш от това какви трудности и препятствия ще срещнеш по пътя си. Отговаряш с да на предизвикателството, наречено ЖИВОТ, оставяйки глагола съществувам някъде назад по течението, там където се намират предалите се. Всички онези, които са избрали по-лесното.Гласовете в главата ти продължават неистово да крещят Кога, по дяволите, ще изключиш проклетата аларма и ще ни последваш в царството на сънищата!!!. Но ти не си искал тяхното мнение.Точно тогава едно слабо, но уверено гласче надделява над останалите. Гласът, който избираш да послушаш е този, който ти казва, че не случайно си навил тази аларма. Затова ставай, изправяй се и не поглеждай назад. Всеки ден, без изключение, се налага да избираш между правилния и лесния път. Само като си помислиш за безбройните трудности, с които ще трябва да се справиш и всички неща, с които ще ти се наложи да се бориш днес, в ума ти изникват хиляди оправдания и извинения, заради които просто да се скатаеш. Но ти си решил друго, а именно да не се задоволяваш до там, до където е лесно и удобно. Ти си решил да държиш греблото на лодката, въпреки че то е станало непоносимо тежко, а да не говорим, че постоянно се заплита в разни клони. А колко по-лесно е да зарежеш всичко и да се оставиш по течението. Но ти не би го направил, нали? С всяка следваща стъпка усещаш, че си на правия път. Вглъбен си дотолкова в главната цел, че не ти остава време да мислиш колко ли още ти остава. Срещу теб постоянно се намира невидимият противник и той е този, който усеща учестеното ти дишане, знае всяка твоя ахилесова пета и не спира да ти повтаря, че не можеш. А знаеш ли кой е противника? Това си ти, твоите страхове, съмнения и слабости, защото неговите мускули се помпат от твоята неувереност. Но не губи вяра нито за миг, защото врагът не е непобедим и рано или късно ще го накараш да се прекърши. Ти можеш всичко, напомняй си го всяка сутрин, когато ти звънне алармата. Противникът не е по-силен от теб, не му давай да надделява. Това е битка между теб, мозъка ти, тялото ти и дяволa, който стои надвесен над теб, повтаряйки, че това е просто игра и няма никакъв смисъл. Но ако наистина искаш, ще спечелиш. Вслушай се в сърцето си и остави съмненията и несигурността. Не забравяй накъде си тръгнал и за какво се бориш. Заглуши всички гласове, които продължават да крещят, че всички тези усилия са безсмислени и са загуба на време. И докато се усетиш, вече ще си набрал скорост. Не спирай и никога не оставяй греблата от твоята лодка в ръцете на някой друг. А сега си навий отново алармата. Отговори Сигнализирай за неуместен коментар

ами, трудно си е! Отговори Сигнализирай за неуместен коментар