Ако имате проблеми с общуването като възрастен, спомнете си за вашето детство и най-вече за отношенията ви с баща ви. Може да се окаже, че проблемите в се крият там някъде.
Бащината обич е не по-малко важна от майчината при личностното развитие на детето, установи екип учени от университета в Кънектикът.
Проф. Роналд Рьонер и неговите помощници изследвали данни за 10 000 синове и дъщери от 36 статистически масива от различни страни. Те със сигурност установили, че един студен и често отсъстващ баща може да разсипе живота на детето си в течение на десетилетия.
"През последните 300 години твърдо се смяташе, че за нормалното израстване на едно дете, то единствено има нужда от топлата майчина ласка и любов, коментира Рьонер.
Ролята на бащата се считаше за второстепенна, като неговите задължение свършваха с издръжката не семейството. Но това схващане е крайно погрешно. Понякога влиянието на бащата във възпитанието и емоционалното формиране на детето е по-голямо от това на майката".
Участниците в проучването отговорили на въпроси дали се чувстват обичани от родителите си и какво е собственото им психологическо състояние. Тези, които са били отхвърлени от бащата в детството си, се оказали по-враждебни и агресивни и имали по-голяма неувереност в собствените си възможности. Много от проблемите, възникнали в детството, ги носили като товар и като възрастни, установили учените.
Защо децата преживяват толкова драматично емоционалната отчужденост от бащата? Според специалистите малчуганите изживяват болезнено този хлад, тъй като бащата е считан за по-силната и престижна личност в брачната двойка. Отхвърлените
деца реагират, като се затварят в себе си, за да не понесат допълнителни емоционални удари. При това положение те рядко се
обвързват с приятелства, страдат от ниско самочувствие и много трудно се справят със стресови ситуации. Според проф. Рьонер при отхвърляне на детето, при него се активират едни и същи участъци от мозъка, които отговарят и за физическата болка.