Общовалидни правила за възпитанието на децата няма. Всеки малчуган е специален сам по себе си. Но има неща, които без изключение са табу във възпитанието.
Не унижавайте детето
Понякога почти механично казваме „Не можа ли да измислиш нещо по-умно? Имаш ли глава на раменете си?" и т.н. Всеки път, когато произнасяме нещо такова, посяваме семенцата на опасния плевел – комплексите.
Не заплашвайте
„Ако не слушаш, ще те пляскам", „Ако пак вземеш куклата на сестра си, ще... „ Заплахите са съвсем безполезни и няма да се отразят на поведението на малкия. Единственият резултат е, че ще започне да се страхува от вас.
Не искайте обещания
Малчуганът се е провинил, а майката казва: „Обещай ми, че повече няма да правиш така" – и естествено, получава обещание. А след половин час ситуацията се повтаря. Мама е обидена и разстроена: „Ти ми обеща!". Тя просто не знае, че обещанието не означава нищо за малкия. Обещанието се отнася за бъдещето, а детето живее само в настоящето. Ако е чувствително, погазеното обещание ще му създаде комплекс за вина, а ако не е - ще научи, че едно е да обещаваш, а друго да изпълняваш.
Не прекалявайте с грижите
Излишната опека над малчугана го кара да мисли, че не може да прави нищо самичък. Много родители недооценяват способността на децата си да мислят и действат самостоятелно. Нека девизът ви бъде: „Не прави за детето това, което може да направи само".
Не глезете детето
Става дума за презадоволяване. Децата веднага усещат, че родителите се боят да бъдат твърди и да кажат „Не". Това им вдъхва чувството, че правилата са като дъвка - трябва лекичко да ги дръпнеш и ще се разтегнат.
Не четете лекции
Всеки ден родителите адресират стотици думи към малкия палавник. Какво ли не изричат: заплахи, насмешки, забрани, цели лекции на тема морал. Под въздействие на словесния поток детето се затваря в себе си. За него това е единственият начин на защита, и бързо го усвоява. За капак изпитва чувство на вина, а оттук до комплексирането има само една крачка.
Не лишавайте детето от правото да остава дете
Представете си, че сте възпитали образцовия малчуган: тих, възпитан, не прави бели и върши всичко, което се иска от него. Той не изпитва отрицателни чувства към нищо и никой, никога не лъже, винаги е съвестен и отговорен. Ето, че вече имате край себе си... малък възрастен. Психолозите са категорични, че „образцовото" дете не е щастливо дете. То крие истинското си „аз" под булото на дълбоки емоционални проблеми.
Затова не искайте от малките патиланци да се държат като големи и сериозни хора - е, поне през повечето време. И нека в света им има по-малко „не" и повече „да", за да бъдете приятели и се радвате на щастливите мигове заедно!
Автор: Светлана Видинска, info@tialoto.bg