Темата следродилна или постродилна депресия се коментира широко от няколко години насам и вече за нея се знае доста. Но сега се оказва, че голяма част и от бременните жени също изпадат в подобно мрачно състояние на духа. Университетът в Мичиган, САЩ направи проучване, от което стана ясно, че на всеки пет бременни жени, една се бори със симптомите на депресия.
Въпреки големия брой бъдещи майки, изпадащи в подобно тежко състояние, малцина са тези от тях, които търсят и получават необходимата помощ. Според друго проучване на същия университет бебетата, родени от жени, които са страдали от депресия по време на бременността си, имат „по-високи нива на хормоните на стреса, а някои от тях са с неврологични и поведенчески различия."
Оказва се, че състоянието на духа на една бременна жена също се отразява пряко на развитието на нейното дете в утробата ѝ.
Депресията е толкова всеобхватна, че може да засегне жената в различни моменти от нейния живот. Има жени, които нито са бременни, нито родилки, но също проявяват симптоми на депресия от момента, в който започнат да искат да имат деца.
Най-честите симптоми включват лош сън, затруднена концентрация, липса на енергия, чувство за празнота, загуба на интерес към забавни дейности, склонност към преяждане, загуба на апетит, чувство на вина или срам, а в най-крайните случаи – мисли за самоубийство. Важно е тези симптоми да не бъдат пренебрегвани, а още повече от жена, която очаква или има дете.
От момента, в който се роди едно бебе, то се взира в лицата на родителите си и очаква топлина и/или усмивка. Ако майката не му ги дава, то може да се разстрои или разочарова. Изследвания, при които майките са били инструктирани да гледат студено и безизразно своите бебета, са дали точно такива резултати.
Пресните майки, които се борят с депресия, още по-трудно могат да отговорят на своите бебета с израз на радост. Те не могат пълноценно да се насладят на детето си. Когато една жена е депресирана, тя неволно се чувства разсеяна и става по-небрежна към нуждите на бебето.
Твърде често жените се чувстват виновни или се срамуват, когато изпитват признаци на депресия. Затова вместо да започнат да се лекуват, те го възприемат като знак за лична проява на слабост или провал. Тази разрушителна суперкритична самооценка е още по-пагубна за тях. Те започват да се чувстват „коренно различни" от другите майки, защото не могат да изпитат „радостта на майчинството".
Истината е, че много майки се борят с известна депресия след раждането, като някои страдат от по-тежки и трайни симптоми, а други се възстановяват по-бързо. Постродилната депресия може да е и в резултат на хормонални промени или травматични преживявания в миналото, които са изплували на повърхността точно в този момент.
Важното е това състояние да бъде лекувано ефективно. Има много начини за подобно лечение. То може да включва различни форми на психотерапия, медитация, прием на някои медикаменти. Също така има стъпки, които една жена може да предприеме в живота си, за да си помогне сама – да общува с други майки, преживяли подобно състояние (директно или онлайн), както и да осъзнае, че състоянието ѝ е лечимо и временно.