Едва ли има родител, който може да остане равнодушен, ако разбере, че друго дете (или деца) тормози неговото собствено. Всъщност решението какво да се прави в този случай не се взима толкова лесно, тъй като родителят е разкъсван от различни емоции – гняв, яд, разочарование, тъга, притеснение и т. н.
Може би първото нещо, което иска да направи всеки човек, е да издърпа ухото на хулигана и да му дръпне една поучителна лекция. От друга страна обаче саморазправата не е добра идея, тъй като след нея може да има негативни последици.