Мислите-табу на всеки родител

Всеки родител понякога има негативни и/или силно критични мисли по отношение на децата си. Това не е кой знае колко страшно или нетипично, макар родителите да изпитват срам и вина. Разбира се, почти няма родител, който доброволно да си признае, че понякога има вътрешни опасения за нивото на интелекта, за характера, за поведението и дори за визията на своя наследник. Ето и пет мисли-табу, които родителите имат най-често:

1. Това не е детето, което се надявах да имам.

Е, преди да се сдобие с дете, всеки човек има някакви нереалистични и дори идеалистични очаквания за това, какво точно ще бъде това дете. Когато детето обаче се появи от плът и кръв, родителите трябва да се адаптират към реалността. Те трябва да се молят само да имат здраво дете. Всичко друго – полът, външният вид, характерът, интелектът, талантите и интересите на това дете са работа на съдбата.

2. Мъжът ми отделя повече време на дъщеря ми, отколкото на мен.

Може да бъде и обратното – съпругата да дарява с повече внимание сина си и мъжът да ревнува от детето. Това се среща по-често при родители с ниско самочувствие, които са имали безрадостно детство. Те могат да започнат да завиждат на собствените си деца, да се държат с тях като с конкуренти, а това може да се пренесе върху поведението им – да започнат да ги възпитават по-сурово и като цяло да се държат по-грубо с наследниците си.

3. Първото ми дете не е така съвършено като второто.

Всеки родител тайно сравнява своите деца, умувайки върху техните силни и слаби страни. Едно от децата винаги се доближава повече като душевност и качества до стереотипа, който родителят си е представял или който харесва. Другото дете някак не оправдава очакванията му, точно защото е различно от това, което той намира за „съвършено“. В тези ситуации родителят си има „любимо дете“, което третира като свой съюзник в живота.

4. Ех, как исках дете от противоположния пол.

Това е голяма драма на много родители. Всеки си представя, че един ден по идеал ще отглежда момче и момиче, а вместо това му се раждат две дъщери или двама сина. Когато това се случи, родителят, който е мечтаел за дете от противоположния пол се чувства така, сякаш съдбата го е ощетила. Лошото е, когато и самото дете усети това разочарование.

5. Дано чуждото дете да се провали, за да може моето да блесне.

Има родители, които буквално мислят лошото на чуждите деца, независимо дали е на игра на баскетбол или по време на училищно представление. Родителите проектират собствената си несигурност върху своите деца, смятайки, че наследникът им ще е по-успешен, ако друго дете се провали. Когато родителите желаят децата им да бъдат оценени най-високо, те всъщност демонстрират собствената си нужда от успех.