5 лъжи, които казваме на децата си

Учим децата си, че лъжата е нещо лошо, но понякога в името на емоционалното спокойствие и запазване на разума, се налага да им казваме по някоя дребна или „бяла“ лъжа.

Преди няколко месеца във Великобритания стартира риалити шоуто „Big Little Lies“. Героините в него разкриха кои са 5-те лъжи, които най-често казваме на своите наследници, базирайки се не само на техния житейски опит, а и на проучване сред майките на Острова.

1. Изхвърляме някоя дразнеща играчка като обясняваме, че е била счупена (55%)

Понякога правим тази грешка да купим някоя музикална или издаваща друг шум играчка, която накрая толкова ни изнервя, че без да се замислим я изхвърляме. Детето обаче няма как да разбере мотивите ни, затова най-лесно е да обясним, че вече е счупена. Често се налага след това да купим друга по-малко дразнеща за нас играчка, за да го успокоим.

2. Лъжем пред приятели за възпитателните си методи (49%)

Понякога избираме по-лесния, но „неправилен“ в очите на другите майки начин за справяне със ситуация, но никога не си признаваме. Например: Никога не викам на детето си; Вкъщи ядем само здравословни домашно приготвени храни...

3. Измисляме си някакво оправдание, за да всеем страх в детето и да го накараме да направи нещо (21 %)

Например: Бързо го извеждаме от магазина, за да не поиска още нещо, обяснявайки че чичкото зад касата затваря; Бързо напускаме парка, защото онзи чичко там ще ни изгони и т. н.

4. Не си признаваме, че сме изяли нещо тяхно (17%)

Децата са особено териториални относно храната си (и играчките). И може да настане истински хаос, ако разберат, че мама им е изяла шоколадчето или пудинга. Затова често приписваме вината на татко!

5. Преструваме се, че звъним на някой злодей/герой, когато са направили някоя беля (15%)

Децата издигат на пиедестал или се страхуват от определени фигури, които в повечето случаи не съществуват реално (Феята на зъбките, Баба Яга, Великденското зайче, Дядо Коледа). Често те са единственото ни оръжие да всеем страх в тях и да ги накараме да си признаят и да се разкаят за постъпката си, тъй като ще останат без подарък или ще бъдат наказани от тези образи, чието одобрение търсят.