4 проблема от детството, които пречат на връзката

Всяко дете има право на щастливо детство. За съжаление, заради различни принципи в семейството и начина на възпитание, много родители допускат грешка като разглезват своите наследници или бдят прекалено над тях, което им пречи в развитието като възрастни.

Някои проблеми в детска възраст могат да окажат отрицателно влияние върху човека когато той вече е зрял и иска да има сериозна връзка.

Ето 4 емоционални рани при децата, които им пречат на отношенията, които създават като възрастни:

1. Пренебрежение

Емоционалното пренебрежение може да е също толкова опасно за развитието на детето, колкото и физическото насилие. То е налице, когато родителите са прекалено отчуждени от детето, не му обръщат внимание и то не може да усети, че е обичано. Поведението на единия или и двамата взети заедно го кара да се чувства незначително, недооценено, да се сравнява с другите и да не може да изрази емоциите си и да си направи самооценка.

Мъже или жени, които са били пренебрегвани от родителите си като малки, не могат да изградят нормална връзка, защото не осъзнават правилно своята личност. Те постоянно чувстват празнота и се страхуват, че са независими от другите, но не правят нищо, за да бъдат по-самостоятелни. Като част от една връзка, те трудно взимат самостоятелни решения и са по-скоро пасивни.

2. Скандали и обиди

Много психолози съветват родителите да не глезят децата си и да ги критикуват за техните грешки, за да могат малчуганите да си вземат поука от тях и да не ги повтарят. Въпреки това, прекалената критика и лошо отношение към детето също вреди. Когато то не получи одобрението на родителите си, не чуе някоя похвала за свършеното, а само обиди, то започва да трупа негативни емоции в себе си. Това може да отключи разстройства на личността след години и вербална агресия.

Ако родителите постоянно се карат пред детето или го въвличат в своите скандали, пораствайки то постоянно ще търси партньор, от когото не иска да чуе нито една обидна дума. Заради наранената си психика, мъжът или жената постоянно ще сравнява поведението на своите родители с това на партньора. Има вероятност той/тя никога да не може да се довери на човека до себе си заради преживяното в детството, което постоянно изниква в съзнанието и не може да бъде забравено.

3. Унижаване

Много родители се опитват да „вкарат“ децата си в правия път като ги унижават пред други хора. По този начин им насаждат чувство за срам и вина. Но излагането на детето пред погледа на чужди хора е неправилно. След като порасне, то ще се страхува да свърже живота си с някого или дори да го направи, ще го е страх половинката му да не повтори примера на неговите родители.

Деца, подложени на подобно емоционално насилие, нямат силен характер като възрастни. Те предпочитат да са по-пасивните във връзката и да ги контролират. Лесно могат да стигнат до раздяла, защото постоянно се притесняват, че другият може да ги унижи и уязви по някакъв начин.

4. Липса на увереност

Родителите постоянно трябва да насърчават децата си да бъдат по-уверени в себе си. Ако са се провалили, то подходът да им се казва, че нищо не става от тях, е погрешен. В противен случай когато пораснат, те постоянно се притесняват дали ще се справят и не могат да поемат отговорност. Като партньори те са прекалено колебливи и нямат ясно изразено мнение, а това дразни и може да предизвика конфликти във връзката.

В тази връзка, свръхпротекцията, която упражняват някои родители, също превръща децата им в неуверени възрастни, които се страхуват да действат самостоятелно.