IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Лейди Клементин – невероятната жена до Уинстън Чърчил

18 май 2020 18 00

Британският премиер често се е съветвал с нея

Снимка: Getty Images

Първата дама на Англия и съпруга на Уинстън Чърчил – Клементин, е била изключителна дама. Тя винаги е била в сянка, но нейната прозорливост и дипломатичност са в основата на успеха на съпруга ѝ.

Как Клементин „лъсна“ репутацията на Уинстън, спаси съдбата на Англия и се сприятели със Съветския съюз много преди Чърчил да последва нейния пример.

Годината е 1909. Сутринта Чърчил, член на британския парламент, пристигнал на гарата в Бристол с младата си съпруга Клементин, за да се срещне с местните членове на партията. Нищо не предвещавало неприятности, когато се появила войнствена суфражетка (участничка в движението за предоставяне на избирателни права на жените, наречено суфражизъм – б.р.).

Тя започнала да напада Уинстън Чърчил с обвинения, тъй като по-рано британският политик (за неудовлетворение на съпругата му) си позволил да се изкаже против правото на жените да гласуват. Клементин гледала с ужас словесната схватка на съпруга ѝ със суфражетката. В един момент представителката на политическото движение бутнала Чърчил и той се препънал в багажа зад него и полетял към релсите, където наближавал влак. Жена му обаче го сграбчила за якето и му спасила живота.

Чърчил2

Снимка: Getty Images

Това не е единственият път, когато Клементин помага на съпруга си да избегне смъртна опасност. През 57-те години от брака им тя постоянно го измъква от неприятни положения – било то напрегната политическа ситуация или лични проблеми.

Въпреки външната сдържаност, Клементин имала силна воля и била движещата сила в съдбата на известния британски премиер.

„Най-забележителното постижение в живота ми беше, че успях да убедя жена си да се омъжи за мен“, признава самият Уинстън Чърчил.

Животът на Клементин Чърчил е история на успех, изграден върху руините на сложно детство. Тя е родена в семейство на аристократи, но в къщата им постоянно имало скандали, разказва „MarieClaire“. Родителите на Клементин се подозирали един друг в изневяра и почти ежедневно обсъждали връзката си пред децата. Накрая баща ѝ, убеден, че не е биологичният баща на децата, опаковал багажа си и напуснал дома им завинаги, оставяйки семейството без препитание. Клементин била едва на шест години.

Наред с финансовите проблеми се появили и социални. Обикновено млади хора като Клементин, които са от аристократичен произход, дебютират в светските среди още като тийнейджъри. Но майка ѝ се страхувала, че нейната лоша репутация може да навреди на дъщеря ѝ, затова я принудила да си остане вкъщи.

Така момичето се оказало „затворено между четири стени“. В интервю през 2002 г. дъщерята на Клементин разказва, че този период от живота на майка ѝ е един от най-трудните. Преживявайки социална изолация, тя се изправила пред поредната трагедия, която завинаги оставя белег в сърцето ѝ – 16-годишната ѝ сестра Кити почива след заболяване от коремен тиф. След трагедията майка ѝ я праща при леля ѝ, като едва ли някой е подозирал, че Клементин няма да се върне повече у дома.

Клементин-Чърчил

Снимка: Getty Images

Леля ѝ, известна светска дама, дава на племенницата си не само покрив над главата, но и възможност да се представи в най-високите кръгове на обществото.

Клементин започва да се появява на публични събития и правила изключително впечатление. През 1904 г., на един от баловете, 19-годишната Клементин е представена на 29-годишния Уинстън Чърчил. Като член на британския парламент, той бързо станал известен заради политическите си амбиции и невероятното бягство от плен по време на Втората англо-бурска война.

На първата им среща обаче Уинстън се държи плахо.

„Почувствах, че ме харесва, но дори не посмя да ме покани на танц. Не каза нито дума и се чувстваше много неудобно“, разказва Клементин.

Двамата се срещат на вечеря 4 години по-късно и този път политикът е по-настоятелен. През следващите няколко месеца той упорито я ухажва, а през 1908 г. ѝ прави предложение за брак. Клементин се съгласява.

Двойката имала много общо. Детството на Уинстън също не е най-щастливото – той също не е чувствал топлина или подкрепа от родителите си, а единственият близък човек е бавачката му. Но младежът бил решен да успее на всяка цена. Постоянно изпадал в дългове, но имал добра кариера в политиката. В млада възраст той вече си проправил път в парламента, където спечелил уважението на колегите си благодарение на военните си подвизи.

Клементин също била амбициозна, но следвайки социалните нрави на 20-ти век, тя проектира амбициите си върху способен и успешен съпруг, който води умело от втора позиция.

„Веднъж тя каза, че е щяла да стане политик, но ако се е родила мъж“, казва биографката ѝ Соня Пърнел.

За съжаление, Клементин никога не става политик. Но пък оставя своята следа. Тя подкрепя съпруга си, дори когато той рискува почти всичко, за да стане премиер на страната. Тя го съветва по трудни политически въпроси и подкрепя съюзниците му.

Клементин и Уинстън имат пет деца – Диана (1909 – 1963), Рандолф (1911 – 1968), Сара (1914 – 1982), Мериголд (1918 – 1921) и Мери (р. 1922).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Int’l. Churchill Society (@thechurchillsociety) on

Най-малката им дъщеря Мери говори за детството си като за изключително щастлив период от живота. В семейното им имение Чартуел редовно се провеждали вечери, на които били канени известни личности като Чарли Чаплин.

Семейните обеди пък преливали в тричасови дискусии за изкуството, Уинстън чете стихове и сонети на Шекспир.

„Да бъда негово дете беше истинско обогатяване за мен“, казва Мери.

Клементин също обичала децата си, но не прекарвала толкова време с тях като баща им.

„За майка потребностите и интересите на баща ми винаги са били на първо място“, обяснява дъщеря ѝ.

Впоследствие Мери пише много искрена и наситена с любов книга, посветена на Клементин, което показва, че не е чувствала обида за по-малкото прекарано време.

Мери става известен писател и филантроп. Съдбата на останалите четири деца обаче е по-трагична. Мериголд умира на тригодишна възраст, а двамата се обвиняват за смъртта ѝ. Единственият им син – Рандолф, прави опит за самоубийство, а най-голямата им дъщеря почива от предозиране с наркотици през 1963 г. Другото им момиче – Сара, така и не открила щастието – станала посредствена актриса, злоупотребявала с алкохол, имала три брака зад гърба си.

Проблемите с децата оказват влияние на връзката между Уинстън и Клементина. През 30-те години на миналия век те били на ръба на развода. През 1935 г. започват да се разпространяват слухове за извънбрачната афера на Клементин с художник на име Теренс Филип.
Въпреки тези „бури“ бракът им оцелял без значителни загуби. На прага на Втората световна война Клементин отново се превръща във вярната съпруга, която винаги подкрепя съпруга си.

Когато през 1943 г. здравето на Уинстън е силно разклатено поради проблеми със сърцето и пневмония, Клементин веднага отлита в Картаген, за да наблюдава лечението му.

Любопитно е, че подкрепяйки съпруга си в професионалните му дейности, Клементин невинаги е била съгласна с политическите му възгледи. Например тя била убеден либерал и неведнъж осъждала действията на Консервативната партия, чийто лидер е Уинстън. Тя е единственият човек, който се осмелил открито да се противопостави на възгледите на Уинстън Чърчил.

Под нейно влияние британският премиер започва редица социални реформи, включително и такива, които овластяват жените.

Заслуга на Клементин е и възстановяването на отношенията на Великобритания с Франция и СССР – нещо, в което Чърчил бил в началото непримирим.

Между другото, тя изпитвала топли чувства към съветската власт и активно ѝ помагала по време на Втората световна война. През 1941 г. тя организира фонд за подпомагане на Червената армия, първият принос към който направила сама. Освен това Клементин настоява да изпрати на съветските войници британско медицинско оборудване, протези, хирургически инструменти и лекарства. И Деня на победата – 9 май 1945 г. – тя посрещнала в Москва.

Автор на статията:
Галина Чолакова

КоментариКоментари

Васил ( преди 4 месеца )
Най-зловещата фигура в по-новата история на България е Чърчил, заповядал да се бомбардира София до изравняването й със земята. А вия я венцеславите???!!!
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар