В своите 20 или 30 години нашите родители са имали семейство, стабилна работа, спестявания и ясен план за живот, но съвременните млади хора предпочитат да не бързат към зряла възраст и да живеят като кидълти (възрастни, които живеят като деца - б.а.). Защо се случва това?

Според последни проучвания делът на младите хора на възраст между 20 и 30 години, живеещи в родителския дом, непрекъснато нараства и това е глобална тенденция. В България делът на младежите, живеещи с родителите си, е 48,8 на сто за последните две години, сочат данни на статистическата служба Евростат. И не мислете, че е само балкански синдром.

В Австралия двама на всеки пет (43%) младежи на възраст между 20 и 25 години все още живеят у дома с родителите си през 2019 г., спрямо 36% през 1981 г. Изследвания сочат, че голям процент от наследниците не се разделят с родителите си дори след 30-годишна възраст.

Мамо, защити ме от света!

Това поведение свидетелства за развитието на нова тенденция, чиито последователи най-просто могат да се нарекат измамници. Защо са все повече и повече и как се обяснява модата на това явление? Думата kidult произлиза от сливането на английските думи kid (дете) и adult (възрастен).

Кидълтът е човек на възраст между 20 и 40 години, който продължава да се държи като дете - не иска да поема отговорност, избягва сериозни връзки, често няма постоянна работа, живее в дома на родителите си и отказва да порасне по всякакъв възможен начин. Напоследък такова поведение стана толкова разпространено, че изразът „култура на кидълт“ дори се появи във всекидневието, обяснявайки житейските принципи и правила на „възрастните деца“.

Ако говорим за причините за тази тенденция, струва си да разгледаме всеки елемент поотделно. Нарастването на броя на хората на възраст между 20 и 30 години, живеещи в домове, може отчасти да се обясни с нарастването на цената на живота като цяло.

Независимо дали младите хора наемат жилище днес или избират да изплащат ипотека, преместването от дома на родителите им ще бъде доста скъпо начинание, освен това съвременното поколение предпочита да се фокусира върху образованието и саморазвитието, поставяйки въпроса за независимия живот на заден план. Това има своите предимства - предполага се, че днес всеки втори представител на поколението Z ще получи висше образование (в сравнение с всеки четвърти представител на поколението X).

Промяната в стандартите на възпитание също допринася за подобни тенденции на времето. В днешни дни, в известен смисъл, родителите не позволяват на децата си да растат в реалния свят, като им предлагат онзи, който те създават за тях. За родителите на съвременните деца желанието да имат наследник е резултат от съзнателен избор. Поради тази причина те чувстват необходимостта да дадат на децата си цяла вселена от възможности за качествено образование, комфорт и удоволствие, защото техният избор трябва да бъде оправдан. Родителите се опитват да минимизират всички възможни рискове за техния комфорт и безопасност, което в крайна сметка води до факта, че възрастните започват да се държат като деца и отказват да поемат отговорност. Ако децата от предишни поколения са могли да ходят сами на училище, без да бъдат придружавани от възрастни, в днешно време родителите предпочитат да придружават децата си, страхувайки се от възможни негативни последици.

Страхът на родителите „кастрира“ способността на децата да се справят дори с незначителни проблеми, като опцията детето само да си направи обяд, да си осигури карта за обществен транспорт, или пък да се справи с вербалната агресия на съученик.  

В допълнение, кидълтите не само отлагат преместването от родния си дом - те също така оставят за по-късните си години други традиционни етапи на израстване, като например да се оженят и да имат деца. Средната възраст при първия брак и раждането на деца днес е по-висока както за мъжете, така и за жените - съвременният свят предлага на хората по-високо ниво на медицина и качество на живот като цяло. Ако по-рано, на четиридесет години, човек вече е вярвал, че е изживял по-голямата част от живота си, то днес тази възрастова рамка за мнозина е само началото на нов живот с още повече удоволствия и още по-малко отговорности – част от родителите вече са напуснали този свят, а кидълтите нямат деца и могат да се погрижат още по-добре за комфорта си.

Всичко това е отговор на променящите се семейни структури, а психолозите и социолозите твърдят, че вече го приемаме като нормална реакция на обществото. Съвременните деца имат безпрецедентни възможности и свобода, а животът на възрастните и неговите отговорности, които предлагат, от една страна, сигурност и стабилност, предполагат и края на независимостта, спонтанността, новите възможности.

Националният институт по психично здраве на Америка проследява 5000 тествани лица и установява, че за повечето млади хора е необходимо да навършат 28 години, за да се определят като зрели личности. Те могат да бъдат импулсивни, да имат затруднения да планират бъдещето, да не се справят със стратегически проблеми, а също така да проявяват незряло поведение по време на стрес.

В същото време, като правило, достигайки определена възраст, децата все още приемат външни и вътрешни промени и отварят нова глава в живота си.  Следователно тенденцията към късно израстване вече не се счита за проблем, не изисква специални корекции, а по-старото поколение не трябва да възприема този процес като заплаха (разбира се, ако той не се проточи твърде дълго и не се превърне в издръжка на децата през целия живот от родителите).

Ако искате да не се превърнете в кидълт, опитвайте да провокирате себе си с решения, за които ясно да съзнавате, че ще поемете отговорност. А родителите в никакъв случай не трябва да живеят реалния живот вместо наследниците си. Уроците винаги струват усилия, но изграждат характер и създават хора, които могат да се справят с предизвикателства. Колкото и да е примамливо да не поемаш отговорност, да изживяваш детски пакости, в крайна сметка се налага да пораснеш. Добре дошли, кидълти!