10 начина, по които социалните медии ни дадоха фалшива власт

Има ясна връзка между използването на социални медии и нарастващото чувство за дадени правомощия на хората. Социалните медии драстично промениха начина, по който взаимодействаме, общуваме и възприемаме себе си и другите.

Това чувство, че имаме власт и право, често разглеждано като очакване на специално отношение без заслуги или усилия, е проникнало в ежедневието ни и се превръща в истински проблем.

Психологията може да хвърли малко светлина върху това как социалните медии промениха възприятието ни за света. Въпреки че те не са лоши, важно е да разберем тяхното въздействие върху нашите нагласи и поведение.

Нека се потопим в десетте начина, по които тези платформи може да изострят чувството ни, че сме прави и някак по-важни:

1. Илюзията за знаменитост

Социалните медии размиха границата между славата и ежедневието. Живеем в свят, в който всеки може да стане „инфлуенсър“ или „обществена личност“ само с няколко хиляди последователи. Това създаде илюзия за знаменитост, където хората вярват, че са по-важни, отколкото всъщност са.

Помислете за това. Когато публикувате снимка или мисъл и тя получи харесвания и коментари, може да се почувствате като звезда с фен аудитория. Това може да надуе чувството ви за собствена значимост и да сметнете, че имате повече права от останалите.

Психолозите са открили, че активните потребители на социални медии често проявяват нарцистични тенденции, очаквайки възхищение и одобрение от своите „последователи“. Те се чувстват имащи право на това внимание, въпреки че това е до голяма степен илюзия, създадена от платформата на социалните медии.

Не забравяйте, че харесванията и последователите не се равняват на стойност или важност в реалния живот. Не позволявайте на илюзията за слава в социалните медии да ви завладее.

2. Натискът на сравнението

Социалните медии са като акцент в живота на други хора. Виждате ваканциите им, постиженията им, перфектните им ястия и това може да накара живота ви да се почувства малко… по-скучен в сравнение с тях.

Ако емисията ви е пълна с екзотични пътувания на приятели и изискани вечери, нормално е да се чувствате недоволни от собствения си живот. Всеки иска да е на почивка в Бали, нали?

Всички сме го усещали в един или друг момент – това потъващо чувство, когато видиш успеха на някой друг, неговото щастие, неговия привидно перфектен живот в социалните медии. Това е горчив хап за преглъщане, особено когато собственият ни живот е бъркотия.

Това постоянно сравнение може да породи токсични усещания у нас. Започваме да вярваме, че „заслужаваме“ същия успех, преживявания и лукс, на които виждаме другите да се радват в социалните медии. Чувстваме се в правото си на същата съвършена картина на съществуване. И когато животът не ни го дава, се чувстваме измамени или онеправдани.

Психолозите наричат това „относителна депривация“. Дори животът ни да е добър по обективни стандарти, ние се чувстваме лишени, когато се сравняваме с другите. Но ето чистата истина: всеки води своите битки, всеки има своите борби и животът на никого не е толкова перфектен, колкото изглежда онлайн.

Ако социалните медии ви карат да се чувствате така, сякаш нямате живота, който заслужавате, време е да натиснете пауза и да се свържете отново с автентичното си аз и вашето уникално пътуване. Не забравяйте, че социалните медии показват само най-добрите части от живота на хората. Не позволявайте това да изкриви възприятието ви или да увеличи очакванията ви.

3. Парадоксът на мигновеното удовлетворение

В свят на незабавни харесвания, споделяния и коментари, социалните медии ни карат да очакваме незабавно удовлетворение. Публикуваме снимка или споделяме мисъл и след секунди получаваме потвърждение от нашите приятели и последователи. Този цикъл може да бъде пристрастяващ, създавайки ни чувство, че трябва да очакваме незабавно признание и похвала за всяко наше действие.

Това очакване обаче противоречи на начина, по който работи реалният свят. Постиженията в живота – независимо дали са лични или професионални, големи или малки – често изискват време, усилия и търпение. Плодовете на нашия труд може да не са видими веднага и признанието може да не е моментално.

Това несъответствие между нашите цифрови очаквания и преживяванията в реалния свят може да доведе до разочарование. Не забравяйте, че търпението е добродетел. Не всичко в живота ще (или трябва) да дойде мигновено. Социалните медии не трябва да диктуват вашите очаквания за взаимодействия и постижения в реалния живот.

Ако откриете, че ставате нетърпеливи или разочаровани, когато усилията ви не дават незабавни резултати, може би си струва да помислите как социалните медии оказват влияние върху вас и начина ви на мислене.

4. Ефектът на ехокамерата

Платформите за социални медии са предназначени да ни показват съдържание, с което сме съгласни или може да харесаме, въз основа на нашите минали взаимодействия. Това води до създаването на „камера за ехо“, където нашите вярвания и гледни точки непрекъснато се затвърждават, докато несъгласните мнения се филтрират.

Въпреки че това може да направи нашето онлайн изживяване по-приятно, то може също така да насърчи чувството за правомощие. Започваме да вярваме, че нашите възгледи са единствените правилни и че всички трябва да са съгласни с нас. Чувстваме се в правото си на постоянно утвърждаване и съгласие, забравяйки, че разнообразието на мисли е здравословно и необходимо за растеж.

По същество този ефект на ехокамерата може да спре нашето емоционално и интелектуално развитие, което ни прави по-малко толерантни към различните мнения.

Психолозите предупреждават за опасностите от подобни ехокамери, като посочват, че те могат да насърчат липса на емпатия и чувство за превъзходство. Важно е да запомните, че светът е пълен с различни мисли, вярвания и преживявания. Социалните медии не са точно представяне на това разнообразие. Не позволявайте да стеснят мирогледа ви или да раздуят чувството ви за правомощия.

5. Илюзията за постоянно валидиране

Социалните медии процъфтяват от валидирането. Всяко „харесване“, „споделяне“ и „коментар“ е форма на потвърждение, че правим нещо правилно, нещо заслужаващо внимание. Това е виртуално потупване по гърба, което ни казва, че сме ценени и важни.

Този постоянен поток от валидиране може да доведе до засилено чувство за правомощие. Започваме да копнеем за това утвърждаване, очаквайки го от всяка публикация, която правим. Започваме да чувстваме,  че заслужаваме похвала и внимание.

Публикуваме снимка или актуализация на статус и очакваме да бъде забелязана, харесана и коментирана. Когато това утвърждаване не се случи, това може да доведе до чувство на разочарование или дори негодувание. Това разчитане на външно валидиране може да бъде пагубно за психичното ни здраве.

Така че не забравяйте, че стойността ви не се определя от броя харесвания или коментари, които получавате в социалните медии.

6. Подкопаването на истинските взаимоотношения

Има нещо невероятно специално в дълбоката и истинска връзка с друг човек. Това е нещо, което ни прави хора и добавя богатство към живота ни. За съжаление, социалните медии понякога могат да подкопаят тези значими взаимоотношения, като ги заменят с плитки връзки, базирани на харесвания, коментари и споделяния. Започваме да ценим количеството пред качеството, събирайки „приятели“ като трофеи.

Това може да доведе до чувство за правомощия, при което очакваме постоянно внимание и утвърждаване от голям брой хора, вместо да търсим значими връзки с няколко.

Психолозите предупреждават, че това може да доведе до чувство на самота и изолация, въпреки че сте „свързани“ със стотици или дори хиляди хора онлайн.

Нека не забравяме да ценим дълбочината на нашите взаимоотношения пред техния дигитален обхват. Истинската връзка е много по-пълноценна от всякакъв брой харесвания или последователи.

7. Илюзията за перфектен живот

Преглеждайки социалните медии, сигурно сте поразени от очевидно безупречния живот на много от „приятелите си“. Прекрасни домове, перфектни тела, завидни ваканции, безупречни връзки, очарователни деца, които изглежда никога не плачат.

Натискът да представим излъскан, перфектен образ в социалните медии може да изостри чувството ни за правомощия и да ни накара да вярваме, че ние също трябва да сме перфектни. Започваме да се чувстваме в правото си на живот без недостатъци, без борби и трудности, без обърканите реалности, които ни правят хора. Смятаме, че е наше право да имаме перфектно подредено съществуване.

Но ето жестоката истина: истинският живот включва провали, разбити сърца и моменти на съмнение. Важно е да запомните, че това, което виждате в социалните медии, е контролиран разказ, а не точно отражение на нечия реалност.

Този перфекционизъм може да доведе до безпокойство, депресия и ниско самочувствие. Ако смятате, че имате право на „перфектен“ живот заради това, което виждате в социалните медии, може би е време да направите крачка назад и да преоцените възприятието си за реалността.

Прегърнете несъвършенствата си. Те ви правят уникални, те ви правят истински. Не позволявайте на фалшивия перфекционизъм на социалните медии да ви влияе.

8. Капанът на показателите за популярност

Харесвания, коментари, споделяния, последователи – това са новите валути на популярност в социалните медии. Ние преценяваме стойността си въз основа на тези числа, често обвързвайки самочувствието си с тях. Колкото повече имаме, толкова по-добре се чувстваме.

По ирония на съдбата това може да доведе до повишено чувство за правомощия. Започваме да вярваме, че заслужаваме постоянна ангажираност и непрекъснато нарастващ брой последователи. Чувстваме се заслужили популярност и възхищение, забравяйки, че тези показатели често са мимолетни и повърхностни.

В действителност нашата стойност не може и не трябва да се определя с такива произволни числа. Това е капан, който може да ни накара да се чувстваме постоянно неудовлетворени и постоянно да преследваме следващото харесване или последовател.

9. Ерозията на емпатията

В основата си чувството за правомощия е липса на емпатия. Това е неспособност да разберем или да се грижим за нуждите и чувствата на другите. И за съжаление социалните медии понякога могат да подхранват тази липса на съпричастност.

В социалните медии често сме предпазени от последствията от нашите думи и действия. Можем да публикуваме остър коментар или да игнорираме мило съобщение без последици. Това може да доведе до намаляване на емпатията, а това пък може да доведе до увеличаване на конфликтите и намалено удовлетворение в отношенията. Това е опасен път.

Най-важното нещо, което трябва да запомните, е следното: зад всеки профил, всяка публикация, всеки коментар стои истински човек с истински чувства. Отнасяйте се към тях със същата доброта и уважение, с които бихте искали да се отнасят към вас. Не позволявайте на анонимността на социалните медии да подкопае вашата емпатия или да раздуе чувството ви за правомощия.

10. Фалшивото чувство за контрол 

Социалните медии ни дават силата да управляваме нашия собствен онлайн свят. Появата на филтри, приложения за редактиране на снимки и бутона „изтриване“ ни позволи да представим излъскана, съвършена версия на себе си онлайн.

Ние решаваме кого да следваме, какво да публикуваме, кои мнения да споделяме. Можем да редактираме нашите недостатъци, нашите грешки и нашите лоши дни, представяйки само най-доброто на света.

Тази илюзия за контрол върху цифровото съвършенство може да доведе до изкривено чувство за правомощия. Започваме да очакваме, че трябва да имаме контрол над всички аспекти на живота си, че трябва да сме свободни от недостатъци и грешки и можем да се разстроим, когато реалността не отговаря на тези очаквания.

Чувстваме се в правото си на безупречно съществуване, както онлайн, така и офлайн. Но социалните медии не са истинският живот. В реалния живот ние нямаме контрол над всичко.

Такъв контрол за цифрово съвършенство е не само недостижим, но и неавтентичен. Това е изкривено възприятие, което може да доведе до съмнение в себе си и неудовлетвореност.