25 декември. Този ден се чества от християнската църква като рождена дата на Иисус Христос. Но малцина сигурно знаят, че преди много години този ден се е празнувал от перси, гърци, римляни и други народи като празник на „непобедимия слънчев бог“.
Празникът Рождество възниква едва в IV в. като четвърти важен за християнската църква – дотогава са се празнували само Богоявление, Възкресение и Петдесетница. Всъщност древните народи са чествали 25 декември като рожден ден на слънчевия бог (dies natalis dei Solis ivicti) под името Коледа. За да се създаде нова опора на правата вяра, Християнската църква обявила този ден за Рождество Христово през 334 г. и Христос бива обявен за (lux mundi) – за истинско слънце, озарило и спасило света от мрака.
Почитането на слънчевия бог не било чуждо и на племената, които образуват българската народност – траки, славяни, прабългари. Според българското народно вярване на Коледа слънцето се ражда отново, за да даде живот на всяко живо същество. Някога Бъдни вечер, т. е. вечерта преди Коледа, бил един от най-тържествените празници, честван главно в семеен кръг. На тази вечер на трапезата се събирали само най-близки роднини, за да направят равносметка на изминалата година и да си пожелаят щастие през следващата. Приготовленията за вечерта започвали преди изгрев слънце. Работа в дома имало за всички, като тя била строго разпределена по пол и възраст. Докато момите се връщали, без да продумат дума, с „мълчана вода“ от извора, за да се замесят с нея обредните хлябове, момците с песни отивали в гората да отсекат бъдника. Бъдник се наричало дървото, което се слагало тържествено в огнището и горяло през цялата нощ като символ на вечния огън, земният заместник на слънцето, за който се вярвало, че пази дома от зли сили и болести. На този ден стопанинът на къщата излъсквал палешника, за да присъства и той на коледната трапеза, като награда за труда му. На домакинята оставала най-важната задача – да приготви тържествената вечеря.
Снимка: iStock
Най-голямо внимание винаги се е отделяло на обредните хлябове. От мекото тесто домакинята извайвала различни изображения, които символично представяли семейството, къщата, хамбарите, добитъка. Тези хлябове се наричат краваи и с тях в късната нощ на Рождество се даряват коледарите, които идват да пожелаят здраве и благополучие в дома. Освен краваите се месели и други хлябове, като всеки от тях се посвещавал съответно на къщата, на овчаря, на нивата, на лозето и пр. Омесвала се и една голяма погача, наречена Боговица, която се посвещавала на късмета на къщата. В нея се слагала сребърна пара.
Вечерта се слагала тържествената трапеза, като на нея трябвало да има всичко, което земята е родила през годината. Централно място на тържествената вечеря заемала Боговицата. На когото се паднела парата от погачата, вярвали, че той ще бъде късметлията през годината. През тази вечер всеки трябвало да хапне чесън, а останалото да носи в пазвата си, за да го пази от злини и болести. Поверие гласи още, че за да си види късмета през новата година, всеки трябва да счупи орех. Ако той е пълен – значи е на добро. След вечерята трапезата се прибирала, но никой не лягал – всички чакали коледарите, а и огънят не трябвало да угасва.
Коледарите били посрещани като скъпи гости във всеки дом. Поздравявали ги с „добре дошли“ и ги дарявали със специално приготвен вит кравай, засипвали ги с жито, за да има плодородие през идващата година, давали им от всичко, което имало за ядене в къщата. А те се отблагодарявали за гостоприемството с песни и благословии за всеки член от семейството.
Снимка: БГНЕС
Сред българите 25 декември е известен с обичая коледуване. Това е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познати в цялата българска етническа територия. Той съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството му в празничната обредност и мястото му в народния календар.
Обичайно – празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейното благополучие.
Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с обичая Коледуване. В него участват само мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми– коледари, коладници, коледаре, коледници и др. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират в групи по 10-15 човека. В групите има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта обикалят домовете. Те пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят, Най-общо са обредно пожелание за щастие в семейството и придобивки в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:
„Стани, нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, коледари!“
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:
„От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“
Снимка: БГНЕС
Даряват ги още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което са поканени и др. мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават и парите от тях се дават на бедните или на църквата.
От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец, облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка, изричащ благословията, баба, облечена като невеста, магаре, което носи подаръците, трохобер за краваите, гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата.
Днес църквата чества Рождество Христово в 7 последователни дни – 5 предпразненства (20-24. XII.) и 2 празнични дни (25-26.XII.).
Вкусна рецепта за коледни колачета с ким
Снимка: БГНЕС
Продукти за 20 порции
- 500 грама брашно
- 1 и 1/2 с. л. захар
- 1 с. л. сол
- 1 к. ч. прясно мляко
- 350 грама масло
- 1 белтък
- 1/2 пакетче ким
- масло за тавата
Начин на приготвяне:
- Замесва се тесто от брашното, захарта, солта, млякото и маслото. Оформя се топка, покрива се с найлон и се оставя в хладилника за 2 часа.
- Разточва се на средно тънка кора и от нея с 2 чашки с различен диаметър се изрязват гевречета.
- Нареждат се в намазана с маслото тава, намазват се с белтъка и се поръсват с ким. Изпичат се за 35 минути на 180 градуса. Наблюдавайте ги, за да не изгорят.
Коментари
Остави коментар