Днес е Игнажден – традиции, обичаи и забрани

Честит Игнажден!

На 20 декември се чества един от най-големите църковни празници. Тогава почитаме паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Празникът се свързва с редица обичаи, традиции и забрани. На този ден празнуват всички с името Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла.

Традиции, обичаи и забрани на Игнажден

Другите названия на този празник са Игнат, Млада година. От днес започват коледните и новогодишните празници. Според поверието, 20 декември дава старт на новата година, поради което в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже е нова година, много важно е какъв човек ще влезе пръв в къщата – добър или лош. От това зависи каква ще бъде цялата ви година. Човекът, който пръв влезе в къщата, се нарича „полазник“. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.

Предците ни са вярвали, че каквито са последните 12 дни от годината, тоест дните от 20 до 31 декември, такива ще са и следващите 12 месеца през новата година (всеки ден отговаря за месеците в годината по тяхната последователност – времето на 20 декември определя времето през януари, а времето на 21 декември, времето през февруари и т. н.).

Април ще е дъждовен и плодороден, ако на 20 декември е дъждовно. Облачното време на този ден вещае добра реколта. Ясното време на празника вещае суша през април. Добра поличба е ако на Игнажден, както и на Коледа вали сняг.

Снимка: БГНЕС

Друг обичай е свързан с паленето на огньовете, символизиращи слънцето и връзката между земния и небесния свят. Вярва се, че огньовете, запалени на този ден, имат магическата сила – те имат способността да пречистват всичко лошо.

По традиция подготовката на празничната трапеза започва още от предната вечер. Всички ястия трябва да са постни. Задължително на масата се слага ошав, боб, туршии, сезонни зеленчуци и варена царевица. На Игнажден се прави и първата кадена вечеря.

Бъдникът се избира на този ден – това е дървото, което ще гори в домашното огнище на Бъдни вечер. На Игнажден започва и приготвянето на колаците, които се дават на коледарите. Коледарите също започват подготовка за празника – разделят се на групи и учат коледарски песни.

На Игнажден се приготвят също така малки гевречета („подкови“), поръсени със сусам. От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник.

Снимка: БГНЕС

В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието, през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На този ден не се дава нищо назаем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.

В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).

Забранено е човек да се прибира с празни ръце у дома. Не се пере, защото се вярва, че това ще доведе до болест.

Според народните вярвания, в нощта срещу Игнажден, момците и момите виждат в съня си човека, с когото ще се задомят.

Честит празник на всички!

За още празнични традиции последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook