6 навика в зряла възраст на децата, отгледани от изнервени и нетърпеливи родители

Децата, отгледани от нетърпеливи родители, могат да развият някои доста лоши навици, които могат да се пренесат и в живота им на възрастни. Детето се учи бързо кога въздишането означава, че някой е раздразнен, или кога отделянето на време води до фрустрация.

Нервните родители, които притежават малко търпение не са непременно лоши родители. Родителството е изтощително и възрастните се чувстват претоварени понякога. Всеки от време на време губи самообладание. Когато обаче нетърпението стане основна част от родителския модел, възникват проблеми. Децата се адаптират към обстоятелствата, но уроците, които научават, невинаги са добри.

А ето какви навици ще носят със себе си и в живота си на възрастни децата с нервни и нетърпеливи родители:

1. Те бързат непрекъснато, защото забавянето им се струва непосилно

Дете, отгледано от нетърпелив родител, може да научи, че отделянето на време има последствия. Този урок може да го преследва и в зряла възраст. Тези личности ще бързат с всичко, защото това е, което знаят, и в крайна сметка дори релаксацията може да се почувства странно неудобна за тях.

Това може да бъде особено трудно, защото едни хора могат да интерпретират поведението им като изключително продуктивно, а други като твърде конкурентно. Всъщност обаче нищо не е така както изглежда. Може да се окаже, че опитвайки се да направи всичко твърде бързо, даденият човек да не свършва нещата по най-качествения начин. Това може да доведе до стрес и проблеми с психичното здраве.

2. Те избягват да искат помощ, докато не се претоварят напълно

Децата естествено се нуждаят от помощ. Те се нуждаят от някого, който търпеливо да ги учи на умения като връзване на обувките си и от мил възрастен, който да отговаря на безкрайния им поток от въпроси или да ги успокоява. Това е част от това да си дете. Но ако редовното искане за помощ предизвиква раздразнение, детето може да започне да вярва, че нуждата от помощ е опасна.

Това дете ще се учи само да разбира нещата от живота. В началото това може да изглежда като независимост, а независимостта е прекрасно качество, но има разлика между това да си способен и чувството, че никога не ти е позволено да се нуждаеш от някого. Възрастен, израснал по този начин, може да се затрудни да поиска помощ, дори когато очевидно се нуждае от нея.

3. Те се извиняват, дори когато не са направили нищо лошо

Някои деца стават невероятно умели в това да казват „извинете“. Те просто са научили, че извинението е ефикасен начин за намаляване на напрежението. То може да се превърне във форма на емоционална самозащита.

Проблемът е, че постоянното извинение може бавно да научи някого, че нормалните му нужди са неудобства. Този човек може да започне да вярва, че се нуждае от разрешение, за да задава въпроси или дори да има чувства. Няма нищо лошо в това да се извинявате, когато наистина сте наранили някого, но поемането на вината за нещо, само за да успокоите емоциите на друг човек, е токсично.

4. Те стават изключително чувствителни към настроенията на другите хора

Когато родителят няма достатъчно търпение, децата могат да станат с изненадващо добре развито шесто чувство. Те научават неща като звука на раздразнени стъпки и разликата между нормална въздишка и раздразнена въздишка.

Това осъзнаване може да се превърне в умение за оцеляване. Ако можете достатъчно рано да разберете, че някой се дразни, може би ще можете да промените поведението си, преди нещата да ескалират. Като възрастен, това може да се превърне в постоянно наблюдение на настроенията на другите хора, което може да бъде изтощително. Това може също така да постави собствените нужди и емоции на човека на заден план и да доведе до множество проблеми с психичното здраве.

Снимка: iStock

5. Те прекалено много обмислят грешките си дълго след като всички останали са продължили напред

За едно дете правенето на грешка е нормално. Когато обаче грешките са посрещнати с нетърпение или критика, децата започват да ги свързват с провал, а не като възможности за учене.

Възрастен, отгледан по този начин, може да прекара огромно количество време в анализ на това, което се е объркало. Те изпращат имейл и го препрочитат пет пъти. Те правят малка грешка на работа и мислят за нея цяла нощ. Случайно прекъсват някого и превъртат разговора отново и отново в съзнанието си.

Това е така, защото първоначалният урок ги е научил, че правенето на грешка означава да чакат нещо лошо да се случи. Този урок може да създаде перфекционизъм. Те искат да бъдат перфектни, защото съвършенството се чувства по-сигурно.

6. Те се чувстват неудобно, когато някой е търпелив с тях

Това може да бъде изненадващо трудно за разпознаване. Човек може да израсне, очаквайки раздразнение, защото е свикнал с нетърпението по подразбиране. Така че, когато срещне някого, който е истински търпелив към него, той може да се почувства неудобно.

Човекът трябва бавно да се научи, че не е нужно да бърза или че задаването на въпроси и правенето на грешки е нормално. Това може да бъде дълбока адаптация, защото понякога най-трудното нещо при получаването на доброта е да повярваш, че не е нужно да я заслужаваш непременно.

За още светски новини и съвети за здраве и отношения последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook