Митове за бебетата

Бебетата са малки сладки розови (или сини) пакетчета, които човек гушка по цял ден, храни с шише и гледа с умиление докато заспива.

Около него всичко ухае на чисто, носи се тиха музика с неясен произход и на майката малко й остава да потъне в блажена дрямка докато се радва на детето си. 

Така си мислят всички. Всички, които нямат деца. 

Останалите, за които бебето е вече факт, разбират, че много от нещата, които хората си мислят за бебетата, въобще не са верни. 

И така, ето митовете, които бебетата разбиват на пух и прах със самата си поява. 

Меко като бебешка кожа 

Бебешката кожа е всичко друго, но не и мекичка. По някакъв странен начин малкия човек успява да получи обрив още на третия ден в родилния дом, който после изчезва, само за да се появи подсичане на дупето.

 После пък уж сладката бебешка устичка се зачервява толкова много, че непознат човек ще реши, че си отглеждате канибал. 

Причината? Растящите зъби и непрестанното лигавене на малкото същество. 

Да не говорим за всички сухи участъци по кожата, екземи, алергии и прочее бебешки несгоди, които докарват майките до лудост, а бебетата – до истерично чесане. 

Спи като бебе 

Сблъсъкът с реалността тук е най-болезнен. Бебетата не спят. Или по-точно казано, спят когато искат и колкото си искат, без да ги интересува сутрин ли е или нощем. 

Има деца, които дремват по за 40 минути на всеки 2 часа, през цялото денонощие. 

Има такива, които нощно време решават, че е много подходящо да поблъскат дрънкалката в преградата на леглото или да си упражняват новите срички „ба“ и „ня“. 

Има такива, които успяват да се събудят точно когато майките им най-сетне са намерили време да положат морно глава на възглавницата. 

Въобще, бебетата правят всичко друго, но не и да спят. 

Лесно като детска игра 

Нищо лесно няма в това да си дете. Първо трябва да се родиш, което си е мъчна история. 

После, в рамките само на 12 месеца, научаваш толкова много неща за себе си и за света, че никой възрастен не може да смогне да учи с такова темпо.

Разбираш, че имаш крака и ръце, научаваш се да се въртиш, после се изправяш, лазиш, блъскаш се в ръбовете, боли те, родителите ти разнасят където те искат, някакви лели ти се завират в лицето и те щипят, растат ти зъби. 

Трябва да се научиш да ядеш с лъжица и да пиеш от шише, което е много по-трудно от това да сучеш, освен това всеки месец те водят на лекар, където ти бият ваксини, теглят те гол на хладен кантар, мерят те със сантиметър и ти бъркат в гърлото с дървена шпатулка. 

И на това ако викате лесен живот.

Но колкото и да е различна истината от митовете, всички са прави за едно - да имаш дете е най-хубавото нещо на света.