Неделя сутрин е и се събудих учудващо рано. Честно казано, обичам тишината и спокойствието на града, кротко притихнал в неделното утро. Направих си чаша кафе и излязох на терасата. Уж е още зима, а вече усещам как пролетта лекичко пристъпва, сграбчила студа за ръцете, теглейки го към забвение.
Замислих се за аромата на разцъфващи зюмбюли, фрезии и лалета. Обичам фрезии. Напомнят ми на неочакван копнеж и откраднати целувки. Напомнят ми за 8 март – ден, който много хора обичат да наричат „социалистически“, угодно бягайки от възможността да засвидетелстват приноса на нежната половина на човечеството за красотата на ежедневието. Било ден на майката. Ми, не съм съгласна.