Призванието да бъдеш жена

Неделя сутрин е и се събудих учудващо рано. Честно казано, обичам тишината и спокойствието на града, кротко притихнал в неделното утро. Направих си чаша кафе и излязох на терасата. Уж е още зима, а вече усещам как пролетта лекичко пристъпва, сграбчила студа за ръцете, теглейки го към забвение.

Замислих се за аромата на разцъфващи зюмбюли, фрезии и лалета. Обичам фрезии. Напомнят ми на неочакван копнеж и откраднати целувки. Напомнят ми за 8 март – ден, който много хора обичат да наричат „социалистически“, угодно бягайки от възможността да засвидетелстват приноса на нежната половина на човечеството за красотата на ежедневието. Било ден на майката. Ми, не съм съгласна.

Жените – било то майки, баби, лели или стринки заслужават всеки ден да бъдат празнувани. Но не със самотен гербер за отбиване на номера.

Съвсем не на шега в newsfeed-a ми във Facebook излиза статия, в която еди-кой-си богослов казва, че една от причините за бързото разпадане на съвременните семейства е промяната на богоустановения вектор за духовно израстване както при жените, така и при мъжете.

Разбирайте, че вместо жените да стоят вкъщи и да раждат деца, у дамите се поражда „неистово желание да се заемат със собственото си израстване и реализация, да поживеят за себе си“. В миг спокойствието на неделната утрин ме напуска, рязко отстъпвайки на ускоряваща пулса ми ярост. Познавам редица жени, които на драго сърце биха си стояли вкъщи, но работят, защото мъжете им не могат да се грижат сами за прехраната на семейството. Да, в такъв век живеем. Във време, в което реалността е приела нова форма и не можем да се водим по остарелите морални устои на години, в които насъщният не е бил под въпрос. Сега жените трябва освен да се грижим за децата, трябва да работим, да изглеждаме добре, да бъдем умни (но не прекалено), да бъдем подкрепящи, любящи и сговорчиви. А това въобще не е лесно.

Спомням си, преди години, след сериозен семеен скандал, баба ми дойде на аудиенция при майка ми. Какво си говореха така и не разбрах, но на тръгване свекървата застана в заканителна поза „Ф“ на вратата и процеди през зъби: „Ще търпиш, ще търпиш!“ Търпението обаче се изчерпа. И така, майка ми се превърна в отглеждаща две тийнейджърки жена, нямаща и секунда време за нищо друго освен работа и грижи. Нейна ли е вината, че трябваше да бъде силна жена? Кое всъщност определя понятието „жена“? Дълбоко се съмнявам, че това е единствено и само полов признак. Да си жена е призвание или както се казваше във филма „Мемоарите на една гейша“ – да можеш да спреш дъха на всеки мъж, само с един твой поглед.

Майка ми е страхотна жена. Познавам и други фантастични жени. И много от тях не са майки. Но те заслужават да бъдат празнувани за усилията, които правят ежедневно, за да вървят напред. Познавам и много мъже, които ценят половинките си. Познавам и такива, които не го правят и бързо-бързо остават без тях. Така е устроен светът – не търпи празни пространства. А когато пространството е породено от липса на уважение и доверие, природата го усвоява мигновено.

Та така за 8 март – пожелайте да бъдете жени, бъдете празнувани, бъдете обичани и преди всичко – бъдете истински. Дайте си шанс да откриете смисъла и отговорността на това да бъдеш жена, дама, майка, съпруга, приятелка, домакиня, прелъстителка, кариеристка и муза. Защото 8 март ще дойде и ще отмине, но вие ще останете.

Пак ми замириса на зюмбюли и фрезии. Обръщам се, но този път не е само „сънна бъркотия в мозъчната ми кутия“. Днес е просто 6 март, но пак съм празнувана. Благодаря.