Изкуството да дирижираш спор

Няма връзка, която да не минава без кавга. Говоренето на висок тон обаче е най-голямата грешка във воденето на спорове. Викането не показва надмощие, а слабост, защото е пряко изразяване на емоциите. Крясъците няма да ви помогнат да туширате напрежението, няма да станете „по-прави“. Трябват ви аргументи и спокойствие.

1. Какво да избягваме

Избягвайте емоционални излияния. Мъжете обичат да крещят, когато се чувстват засегнати, а когато им казват, че не са прави става точно това. Основният акцент в спора е егото. То е като газова бутилка под налягане, която ако ударим с чук, ще стане експлозия. Чукът са вашите думи, подберете ги внимателно. Подходете с усмивка към разговора.

Когато започваме диалог с лоши помисли и очаквания, те ще дадат пряко отражение върху самия него. Удачно е да започнете разговора с „Нека поговорим...“, защото използването на глагола „трябва“ стресира и не дава поле за равностойни позиции по време на диалог. Избягвайте емоционални изливи. Не се карайте пред хора – не става дума за суетата, че: „Ох, какво ще кажат хората?“, а по-скоро за влиянието, което ще укажат върху самото разминаване в гледните ви точки. Един ще се намеси, друг ще се подсмива, а това не ви трябва. Отидете встрани, където сте само вие двамата.

2. Говорете с факти

Точно, просто и ясно. Преди да започнете спор е важно да си зададете няколко въпроса: „Защо?“, „Каква полза има?“ и „Как ще реагира?“. Безсмислено е да се карате хей така – за спорта. Нещо важно, не можете да водите спор, ако не разполагате с факти, защото се пренасяте в сферата на алабализмите и надговарянето. Така няма да постигнете нищо.

Излагането на аргументи в един спор е още по-успешно, когато се отървем от субективни фактори. Субективни са оценъчните фрази в една мисъл, с които можем несъзнателно да придадем недействителни характеристики. Те са основно епитети – как изглежда (хубав/грозен), но могат да бъдат и специфичен тип разбирания, сблъскването на които е опасно – религиозни, идеологически, политически и дори спортни.

3. Уважавайте събеседника си

Когато изслушваме човека, с когото разговаряме, е редно да го изчакаме да завърши мисълта си без да го прекъсваме. Чуйте какво казва, помислете над думите му, защото е много вероятно да се окаже, че неговата истина е по-истинска от вашата.

4. Не отричайте чуждата позиция

Нещо изключително трудно за повечето хора е да преглътнат егото си. Няма човек, който винаги да е прав. Научавайки се да приемаме грешките си, ние се развиваме и научаваме нови неща.

5. Кризисни форми на изразяване – „затапването“

Когато нещата излязат извън контрол, можете да си послужите с няколко фрази, които са изпитани и работят.

„Защо атакуваш личността ми?“ – използваме, когато човекът отсреща ни упреква, че мислите ни са продукт на вътрешна обърканост. Такъв тип реакция е характерна за избухливите хора, които са познати и като „коне с капаци“.

6. Как да спрем спора още в зародиш

“Въпросът е много важен и трябва да го обсъдим подобаващо. Не мисля, че това е подходящият момент“ – перфектен начин, с който да спечелите време, за да подредите мислите си.

“О, онази стара история. Винаги можем да я обсъдим, но може би ще е по-забавно, ако ни разкажеш за концерта вчера“ – по този начин туширате разговора в зародиш, обявявайки го за безсмислен.

Подготви: Аксени Гео