Дойде Великден. Светъл. Чист. Неопетнен. В дни като днешния се замислям за силата на човешката вяра, преборила тъмнината на вековете, кротко притаила дъх в ъгъла, неугасваща, очакваща по-светли дни.
Ние, хората, имаме нужда да вярваме в нещо. Дали това ще бъде Бог във всичките му измерения (сещам се за брилянтната книга на Ерик Уайнър – „Човек търси Бог“), дали ще бъде свръхестествена сила, която невидимо да напътства живота ни, вярата ни съхранява в моментите на отчаяние и безсилие. Вярата в доброто. А то – доброто, живее във всеки един от нас. Още от първия ни плач на тази земя, ние сме добри. И не бива да го забравяме.