Онзи ден вървя покрай една детска площадка и случайно дочувам разговор на две майки, които обсъждат мизерните пари за майчинство. Факт е – такива са. После дискусията продължава с обсъждане на разходите за едно дете и усилието да свържеш двата края.
Започвам да симпатизирам на дамите и проявявам съчувствие за това, че въпреки трудната финансова ситуация, са решили да отгледат дечица. Замислям се над разни екзистенциални въпроси, докато случайно не виждам как елегантно и двете вадят от бебешките чанти последен модел телефон за повече от 1000 лева. И съм в ступор. Цялата дискусия за скъпите домати и „как ще купувам нови обувки на детето“ някак си губи смисъл.