Екстремни мацки в снежните дебри

Снимка: Дни на предизвикателствата

2 / 11

Винаги сме се възхищавали на жени, които не се спират пред нищо и които са достатъчно смели да преследват мечтите си, независимо дали те са съотнесени към суровата урбанистична социална джунгла или включват преминаването на стотици километри, спускането по снежни върхове и сърфирането по гребена на страховити морски вълни. О, да – и такива има и в настоящата статия ще ви запознаем именно с две невероятни екстремни мацки, които преживяха наистина вълнуващо приключение до една непозната и екзотична точка в най-североизточната част на Япония.

Историята започва с Алине, световен фрийрайд шампион по сърфинг за 2010 година и Лена, професионален скиор – и двете от Германия. Страстно предани на приключенския дух и преследването на нови хоризонти, мацките се отправят към остров Хокайдо, заедно с филммейкъра Матиас Кьогел и локалния гид и фотограф Аарон Джеймисън.

Оборудвани със ски и дъски за всички видове сняг и вълни те се впускат в търсене на прочутата японска снежна пудра и перфектните вълни, но най-вече се стремят да открият реалността на живота в Япония след катастрофалното земетресение във Фукушима през 2011 година. Тяхното приключение ги отвежда на няколко хиляди километра отвъд Хокайдо, на сърф, ски и къмпинг преживявания през планините до океана, в някои все още неоткрити кътчета на острова. Цялата история пък бива документирана под името „Way East“, който ще може да гледате в рамките на предстоящите „Дни на предизвикателствата“ от 11 до 13 ноември в УАСГ, София.

„Локациите, които посетихме не бяха планирани. По време на пътуването преминахме през няколко планински върхове и вулкани от масива Annupuri. Колкото до бреговете, на които сърфирахме – не разполагахме с никакви карти – откривахме ги и изследвахме заливите на място. Това беше наистина вълнуващо. Пропътувахме целия западен бряг на Хокайдо чак до Уаканай, след това взехме ферибот до о-в Ришир, където останахме 5 дена и сърфирахме на всяко открито подходящо за целта местенце.“, разказва Лена.

„Япония е наистина невероятна страна. Има толкова много мистични гори и планини. Гледката на покритите със сняг дървета е удивителна. Интересно е, че снегът е много по-плътен и се залепва за клоните по-силно от този в Европа, заради различната консистенция на снежинките и близостта на океана. Хората са наистина интересни и много мили – атмосферата трудно би могла да се опише, трябва просто да се преживее“, допълва Алине.

Важен момент от пътуването на двете смели дами, освен екстремните спортни преживявания, е и изследването на следата, която оставя земетресението и последвалата радиоактивна авария във Фукушима, определени като най-голямата природна катастрофа на века.

„Искахме да придобием личен поглед върху ситуацията и реалността на ядреното замърсяване след трагедията и което е по-важно, да разберем какво мисли местното население за тези събития. В последствие се получи така, че не стигнахме до същинския район на Фукушима, защото се движихме по отсрещната брегова ивица. Така че, не видяхме особено страшни поражения. Но дори и на километри от мястото на събитието, можеш доста силно да усетиш как хората някак се срамуват от тази огромна трагедия, която се е случила в обичната им родина. И същевременно приемат нещата доста философски и с доброта, защото това е начинът, по който реагират на всичко. Това не изключва желанието им към промяна към по-добро“, споделя скиорката.

Това, което истински ни възхити у двете смели дами обаче е победата на духа и волята над суровите климатични особености на региона и то по време на зимата – освен фрийрайд спускането и сърфирането върху ледените океански вълни, двете прекарват много нощувки на открито, в къмпинг, който сами си изграждат и прибират всеки път. Браво на тях!

„Най-трудно определено ни беше да издържим в студеното време. Да се стоплим след 40-минутно сърфиране в ледена вода, чиято температура варира от 2 до 4 градуса по Целзий. Много ни помагаха т. нар. Онсен – горещи извори, които може да се открият почти във всяко малко селце в района – благодарение на тях можехме да се къпем и топлим. От друга страна, вълните бяха жестоки! Наистина големи и наистина качествени – без прииждащи тълпи и множество туристи, така че напълно си заслужаваше. Колкото до къмпинга, това определено бе предизвикателство – до този момент не бяхме го преживявали и отначало правихме много неща погрешно, което ни костваше комфорта. За да ти е топло и сухо през нощта, задължително трябва да направиш определени неща и то по правилния начин – например, да се храниш много, да се пазиш от дехидратация, да се съблечеш почти гол в спалния чувал, за да си сигурен, че той ще взаимодейства с температурата на тялото ти... Наистина научихме много.“

Ние пък с удоволствие ще научим всичко за приключението на Алине и Лена от филма „Way East“.

Вижте част от техните преживявания в нашата галерия

автор: Мартина Панайотова