Без значение дали чакаме да дойде автобусът или да се сварят макароните за пестото, ние все убиваме времето по един и същи начин. Скролваме, въртим палци, а пред очите ни минава цял куп виртуално съдържание. А когато телефонът бъзне или извибрира, вниманието ни веднага бива отвлечено и похитено в екрана на малкото устройство.
Трябва да знаем кой и защо ни търси, какво ли му се случва? Дразни ни, когато телефонът е в джоба и не можем да го пипнем. Искаме го... Обективно погледнато много от нас не успяват да се противопоставят на желанието си да забият нос в святкащото стъкълце...