В 20-те години сме склонни да се тревожим за редица безсмислени неща. Притесняваме се дали ще се впишем в обществото като възрастни, дали ще открием своята цел в живота, чудим се дали ще останем сами до края на живота си.
Напълно ненужно е обаче да се тревожим за всички тези неща. Важното е в този етап да приемем живота си такъв, какъвто е, и да израстваме със своите темпове. Ето за какво трябва да спрем да се тревожим.
Оценки от околните
Кой го интересува какво мислят останалите хора? Обикновено тези, които ни съдят, заради проблемите, които имаме, те имат проблем със себе си. Клиширано е, но е истина.
Независимо дали става дума за странни погледи заради нестандартното ни облекло, или груби коментари в социалните мрежи, това наистина няма никакво значение в дългосрочен план.
Да се впишем в стереотипа
Не бива да се отклоняваме от онова, което искаме, заради страх да не попаднем в стереотипа, на който мнозина се подиграват.
Обществото е склонно да се смее на хората, които са различни, но също така и онези, които са еднакви. В крайна сметка можем да бъдем всеки, който бихме искали да бъдем.
Ходът на живота
Във фейсбук виждаме, че всичките ни приятели се женят, получават повишение или имат бебета, докато ние продължаваме да живеем в дома на родителите си, опитвайки се да измислим какво да правим с живота си.
Така обикновено стигаме до заключението, че сме се провалили и че не сме това, което „трябва“ да бъдем. Всеки има своето темпо и това, което е правилно за един човек в даден момент, не означава, че е правилно за всеки друг.
Не бива да губим времето си, за да се стресираме за ограничението на времето. Трябва да се съсредоточим в създаването на живота, на който наистина бихме се насладили.