В 20-те години сме склонни да се тревожим за редица безсмислени неща. Притесняваме се дали ще се впишем в обществото като възрастни, дали ще открием своята цел в живота, чудим се дали ще останем сами до края на живота си.
Напълно ненужно е обаче да се тревожим за всички тези неща. Важното е в този етап да приемем живота си такъв, какъвто е, и да израстваме със своите темпове. Ето за какво трябва да спрем да се тревожим.