Защо тайно обичаме унижението на околните?

Корици на таблоиди с лъжливи заглавия, търсене на „мръсните ризи“ на известните по време на телевизионни предавания – накъдето и да се обърнем, се сблъскваме с глад за публично унижение. А ние, зрителите, чакаме следващата жертва. Защо се случва така?

Получаваме определена наслада и щастие от болката на другите. Но защо? Защо тайно обичаме хумора, който унижава другите? Дали унижението ни кара да се чувстваме по-силни? Дали по някакъв начин ни кара да се чувстваме в безопасност?

Ето кои са причините за това подло удоволствие, което сякаш е закодирано в човешката природа.

Харесва ни да принадлежим към превъзхождаща група

Публичното унижение подхранва човешката нужда да чувстваме, че стоим над останалите, като едновременно с това отнема вниманието от самите нас. Когато един човек изглежда глупаво, той временно отдалечава фокуса от нас, което премахва страха, че можем да бъдем атакувани и унижени по същия начин.

Често използваме „забавни забележки“, за да изразим презрение, недоволство и гняв

Всички познаваме такива хора – те подхвърлят някоя шега към партньора си по време на вечеря, за да могат всички да чуят. Този ход има за цел да предаде суровата истина под формата на хумор.

Ако се приземи без „ох“, може би ще предизвика смях, а жертвата ще остане смутена и наранена.
Тази тактика е непочтена и е по-скоро ход на страхливец. Ако искате да кажете нещо, имайте смелостта да кажете истината директно на човека.

Не го подхлъзвайте, надявайки се да направите точка без последствия!