Корици на таблоиди с лъжливи заглавия, търсене на „мръсните ризи“ на известните по време на телевизионни предавания – накъдето и да се обърнем, се сблъскваме с глад за публично унижение. А ние, зрителите, чакаме следващата жертва. Защо се случва така?
Получаваме определена наслада и щастие от болката на другите. Но защо? Защо тайно обичаме хумора, който унижава другите? Дали унижението ни кара да се чувстваме по-силни? Дали по някакъв начин ни кара да се чувстваме в безопасност?