Личен опит: Заедно сме 8 години, а той не иска брак

С партньора ми живеем заедно в продължение на 8 години. Наскоро, във връзка с многобройните сватби на наши приятели, проведохме разговор как ще продължат и нашите отношения. Изразих позицията си: "Искам семейство, но подозирам, че не споделяш желанието ми. Бих искала да знам защо? Ако има конкретни причини". Отговорът беше: "Няма какво да коментирам. Не искам да се женя".

Определено съм обидена, защото винаги съм се старала да бъда добра във връзката ни - толерантна съм към слабостите му, водим приятна комуникация, смятам, че съм сексуално привлекателна. Той има много приятели, които изобщо не са като мен. Аз предпочитам да остана у дома с книга, отколкото да отида на дискотека след полунощ. Не знам как да се шегувам в голяма компания, не пия и не пуша. На фона на техния живот изглеждам скучна. Обичах го през всичките тези години, въпреки факта, че в началото на връзката, в пристъп на кавги каза, че няма да мога да го спечеля, че не е готов да остарее заедно с мен. В други ситуации казва обратното. Какво трябва да направя сега? Да остана е унизително, но и да си тръгна е непоносимо, защото го обичам.

Олга, на 26 години

Вашите притеснения са свързани с несигурността на настоящата ситуация и невъзможността да се получи желаното предложение. Всъщност няма причина за безпокойство. Без съмнение човек оценява грижата, вниманието, привлекателността. Вие сте били заедно 8 години и това е най-доброто доказателство, че той е направил своя избор във ваша полза.

Що се отнася до вашите съмнения относно приятелите му, не трябва да се притеснявате изобщо! В края на краищата, фактът, че той е с вас и означава, че той обича само вас и иска да бъде само с вас. Просто той, както всеки човек, се нуждае от своето време и пространство. Той се притеснява и се безпокои, че може да загуби своите "човешки ценности" в един брак.

В тази ситуация правилното поведение ще престане да настоявате за брак. Времето ще дойде и партньорът ти ще разбере, че има нужда от брак с теб. А думите, които са казани "в пристъп на кавга", трябва да се научите да забравяте щом приключи спора. Но и на тази тема можете да говорите откровено.

Ирина Панюкова, психолог