Ето че дойде 1 март. Честита Баба Марта! Според народните поверия този ден бележи началото на пролетта. Въпреки това не бързайте с прибирането на по-дебелите дрехи в гардероба, защото времето е променливо като настроението на този митичен персонаж от българския фолклор.
Баба Марта е сестра на януари и февруари – Голям Сечко и Малък Сечко. Тъй като двамата братя са големи немирници, тя все тича подир тях и им се кара, затова когато се разгневи времето се разваля.
По стара българска традиция днес ще си разменим мартенички, за да бъдем здрави. Белият цвят в тях символизира радостта, невинността и чистотата, докато червеният се свързва с плодородието, жизнеността и гони надалеч всички лоши помисли. Трябва да ги носим докато видим щъркел или цъфнало плодно дръвче.
В някои части на страната на 1 март се изпълняват обичаи за гонене на злите духове – хората палят сметта от дома на двора, след което прескачат жарта, за да се предпазят от лоши работи.
Има много легенди за мартеницата. Според най-разпространената от тях, тя датира от създаването на българската държава през 681 г.
Смята се, че когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, толкова я харесали, че решили да се установят в нея. Тогава Хан Аспарух пожелал да извърши жертвоприношение за бог Тангра. Той наредил да запалят кладата със стръкче сух копър, но никой не разполагал с такъв. Изведнъж на рамото му кацнал сокол, който носел търсената подправка на единия си крак. Той бил завързан с бял конец, по който имало капка кръв, тръгнала от раната му. Птицата била изпратена от сестрата на хана – Хуба, която го сънувала. Аспарух запалил огъня доволен и се закичил с бяло-червения конец за здраве. Оттогава идва традицията с мартениците.