Амбърли: Примерът за силата на духа

Да имаш надежда и хъс в живота са едни от най-важните неща, особено когато ни се случат непредвидими злополуки или трагедии. Това е историята на едно момиче, което въпреки ужасната трагедия, която я сполетява, намира начин да не загуби надежда и да следва мечтите си.

Амбърли Снайдър е родена през 1991 година и още на крехката възраст от 3 години започва уроци по езда. От малка, талантът и любовта ѝ към спорта са очевидни за нейното семейство и треньори. Тя често се шегува, че е можела да язди преди да проходи.

Когато Амбърли е на седем години, семейството ѝ решава да се премести в щата Юта. Тя настоява, че ще се съгласи с решението, само ако ѝ купят собствен състезателен кон. Родителите ѝ виждат страстта ѝ и се съгласяват и така започва нейната кариера в родеото.

Родео е спорт в Америка с няколко дисциплини, една от които се казва състезание с барел. На терена са подредени три барела, като състезателят трябва да стигне и заобиколи всеки от тях възможно най-бързо. Това е и специалността на Амбърли и нейния любим кон Пауър. Още от малка, Амбърли има специална връзка с нейните коне и много добра комуникация с тях. Нейната майка е човекът в семейството, който най-много окуражава страстта ѝ. Мотото в семейството ѝ е било „Упоритата работа бие таланта, когато талантът не работи упорито.“

Поради нейният талант и упоритите тренировки, Амбърли става успешен състезател от много малка. Печели титли в National Little Britches Rodeo Association All-Around Cowgirl World Championship – едно от най-известните професионални състезания в Америка. Това се случва през 2009 година.

През 2010, Амбърли се вълнува да започне университет и да се състезава в Родеото на по-високо ниво. Един кратък и непредвидим миг обаче буквално преобръща живота ѝ. На път към Денвър, където Амбърли щяла официално да подаде документи, за да стане ездач на професионално ниво, тя поглежда в картата си, но скоро усеща, че е навлязла в насрещното. Следователно, опитвайки се да се върне в нейната лента, тя завива рязко надясно и именно това причинява инцидента, който променя живота ѝ. На 10 Януари 2010, нейната кола се обръща и пада по хълм надолу, изхвърляйки Амбърли от колата. При изхвърлянето, Амбърли силно се удря в ограда, която причинява травма на нейните прешлени и счупва гръбнака ѝ. Амбърли моментално губи всякакво чувство в краката си.

След безброй операции, прогнозата на лекарите е, че Амбърли ще бъде парализирана доживот от кръста на долу и ще трябва да използва инвалидна количка. Първоначално Амбърли е съкрушена, знаейки че този инцидент може да ѝ коства най-голямата ѝ страст. Но това е момиче с борбен дух и тя решава, че няма никакво желание да се предава. С помощта на физиотерапия, тя изгражда сила в горната част на тялото си, свиква с инвалидната количка и се чувства готова за едно голямо предизвикателство – отново да се качи на кон.

Ездачите знаят, че краката са един от най-добрите начини за комуникация с коня. Когато Амбърли за първи път се качва на Пауър след инцидента, тя веднага разбира, че усещането никога няма да е същото. Но това не я спира. Тя решава да превърне най-голямата грешка в живота си – липсата на предпазен колан в колата, в начин да сбъдне мечтата си. Идва ѝ идеята да инсталира предпазен колан на седлото на коня и специални въжета около краката си, които да ѝ помагат с баланса. Нейната способност да комуникира с конете, дори само с глас, ѝ помага отново да започне да язди, едва 4 месеца след катастрофата и дори да се състезава 18 месеца след инцидента. През цялото си възстановяване, Амбърли има пълната подкрепа на нейното семейство.

Тя успява да завърши университет и дори да се състезава като любимец на феновете в The American, което е като Световното Първенство за родео, заедно с най-добрите професионалисти в Щатите. В момента Амбърли е професионален състезател в Родео и продължава да смайва феновете си с невероятните си амбиции и непобедим дух.

Амбърли е истински пример за това как надеждата и несломимият дух могат да ни помогнат да се справим с всяко предизвикателство, което животът ни поднася. Трябва ни силна вяра, усилия и подкрепа от любимите ни хора и можем не само да се справим с всичко, но и да постигнем всичко, за което мечтаем.