Латифа – принцесата, която на два пъти не успя да избяга от Дубай

Принцеса Латифа бин Мохамед ал-Мактум, дъщеря на шейх Мохамед Латиф, на два пъти се опита да избяга от родината си, но не успя. Преди повече от година тя искаше тайно да напусне ОАЕ на яхта, с подкрепата на приятели от Европа. Но техният кораб беше задържан в Индийския океан, след което в продължение на почти половин година съдбата на принцеса Латифа остана неизвестна.

Момичето изчезна през пролетта на 2018 г. и почти едновременно с това в мрежата се появи видео, в което тя открито говори за причините, заради които иска да напусне страната.

От Дубай отрекоха, че държат дъщерята на шейха в страната насила, но в същото време не ѝ позволиха да общува с външния свят. Едва в края на 2018 г. Латифа се срещна с върховния комисар на ООН Мери Робинсън.

Историята на нейното бягство може би щеше да остане неразказана, ако не беше 40-минутното видео, публикувано онлайн.

В него Латифа говори за жестокостта на баща си, за строгите правила установени в семейството им, за опитите да избяга и трите години, прекарани в арабски затвор. В самото начало на видеоклипа принцесата изрича плашеща фраза: „Ако гледате това видео, това не е много добре. Така че или съм мъртва, или съм в много лоша ситуация“.

„Родена съм на 5 декември 1985 г. Майка ми е Хурия Ахмед Ал Мааш. Тя е от Алжир. Баща ми е премиерът на ОАЕ и владетел на Дубай, Мохамед бин Рашид Ал Мактум. Той има три дъщери на име Латифа, а аз съм средната. Записвам това видео, защото това може да е последното. Скоро ще избягам, макар да не знам дали всичко ще завърши с успех. Ако не, тогава това видео може да ми помогне. Защото всичко, което тревожи баща ми, е само неговата репутация. Той може да убие човек, за да я защити. Той се грижи само за себе си и собственото си его“, започва изповедта на Латифа.

Тя разказва за бягството на сестра ѝ Шамса през 2000 г., когато заминава на почивка в Лондон. Принцесата обяснява, че сестра ѝ избягала, защото не се чувствала свободна в Дубай. В крайна сметка, арабската приказка, която европейците си представят, е изключително далеч от суровата действителност.

„Тя не можеше да прави неща, които хората в цивилизования свят приемат за даденост – да караш кола, да пътуваш, да управляваш бъдещето си. Свободата на избора не е нещо, което имаме. Когато го имате, го приемате за даденост. Но ако нямате, това ще стане нещо специално за вас“, разказва Латифа.

Двете поддържали постоянна връзка. Латифа добавя, че най-вероятно сестра ѝ се е чувствала сама във Великобритания и продължавала да поддържа връзка с близките си, въпреки риска. Нейната свобода продължила два месеца.

Тя била отвлечена от улицата, качена в кола и закарана с хеликоптер до Франция. После упоена с наркотици била транспортирана до Дубай с частен самолет.

„Около година по-късно, когато навърших 16 години, реших да бягам, продължава разказа си Латифа. – Планирах да намеря адвокат в друга държава – например в Оман. Просто исках да отида там, да намеря адвокат и да помогна на Шамса. При най-лошия сценарий щяха да ме хванат и хвърлят в затвора. Поне щяхме да се видим“.

„През 2002 г. избягах. Хванаха ме на границата. Тогава бях много наивна. Реших, че мога просто да си тръгна. Каква може да бъде границата там – пясък? Не разбрах как изглежда. Никога през живота си не бях на границата. И дори нямах интернет, за да разбера. Нямаше с кого да говоря, няма с кого да се консултирам. Бях сама. Приятелите ми в училище дори не подозираха през какво трябва да премина. Не можех да кажа на никого“.

Латифа е заловена на границата и предадена на баща ѝ.

„Върнаха ме в Дубай, а главният помощник на баща ми ме затвори по негово нареждане. Неговите момчета от отдел „Криминални разследвания“ ме измъчваха. Всъщност един мъж ме държеше, а другият ме биеше. И го правеха многократно. Баща ми казал да ме бият, докато не ме убият. Така че цялата тази публична картина – как се опитва да защити правата на хората – е пълна глупост“.

Не се знае как и кога възниква конфликтът между Латифа и баща ѝ.

„Той е най-злият човек, когото срещнах в живота си. Абсолютното зло. Той носи отговорност за смъртта на много хора и за унищожаването на много животи. Не го интересува никой. Само репутацията му. Може да убие някого, но няма да го направи със собствените си ръце. Той не върши мръсната работа, принуждава други хора да го правят. След като чичо ми умря, той уби една от съпругите, всички знаят за това. Мисля, че много говореше и той се почувства заплашен от нея“, разказва във видеото Латифа.

Според принцесата тя е прекарала три години и четири месеца в затвора.

„Осъдена съм през юни 2002 г. и освободена през октомври 2005 г. Това не беше обикновен затвор, а постоянни изтезания. Дори когато не ме биеха физически, ме измъчваха. Нямаше светлина с дни, за да изгубя ориентация кога е ден и кога нощ. Будеха ме посред нощ да ме бият. Нямах възможност да си сменям дрехите. Нямаше и медицинска помощ след побоите, просто искаха да умра“, разказва още Латифа.

Дават ѝ нови дрехи няколко дни преди да излезе за седмица. Била с критично ниско тегло, а кошмарите от затвора я преследват и до днес.

„Дори сега, когато чувам звуци посред нощ, се събуждам“, казва тя.

Това обаче не било най-лошото за Латифа след нейното освобождаване. Тя била шокирана, че никой не проявил състрадание към нея, когато пристигнала у дома. Всички се държали равнодушно, сякаш нищо не се било случило. Дори и собствената ѝ майка.

„Наистина очаквах състрадание от нея, но нямаше.“

След семеен скандал, в който крещяла, че иска да види сестра си Шамса, Латифа била вкарана в болница, а след едноседмично лечение отново била върната в затвора.

„Когато излязох втория път, просто ги намразих всички. Не вярвах на никого, струваше ми се, че всички са срещу мен. Затова прекарвах много време с животни“.

Латифа признава, че не може да се възстанови напълно от това ужасно преживяване. Годините, прекарани в ареста, я променили много и тя не е сигурна, че някой ден ще бъде същата.

„През лятото на 2017 г. загубих добър приятел и това ме накара да видя колко кратък е животът ни. В него няма гаранции. Просто няма причина да чакате, докато някой дойде и промени нещо“, разказва тя.

Тогава решава да планира бягството си.

„Аз съм оптимист за бъдещето, казва Латифа във видеото. – Това е началото на пречистването на моя живот, моята свобода, свободата на избор. Не мисля, че ще ми е лесно. Но се надявам, че това ще се превърне в нова глава в живота ми, където имам право на глас. Не бива да мълча, трябва да говоря за себе си, за Шамса, за това, което ни се случи. Наистина го очаквам. Не мога да си представя как ще се чувствам, когато се събудя сутрин, осъзнавайки, че мога да правя каквото си поискам. Мога да отида, където искам. Всички пътища по света да са ми отворени – точно както за всички останали. Това вероятно е някакво ново чувство. Би било невероятно да го преживея“.

Но, уви, тя никога не успя да преживее това. Латифа не можа да избяга и беше върната в Дубай през пролетта на 2018 г.

На среща с представител на ООН през декември 2018 г. тя се отказа от думите си, изречени във видеото. Извини се на баща си за грубите нападки, признавайки, че лъже.

А нейната история така и няма да бъде разказана докрай...