До колко сме узряли за истинската обич?

Mirami · #11 29th July 2008, 19:36

Цитирай:

Първоначално написано от hatred

Ако аз искам да се обвържа по - сериозно, бих подхождала по - рационално. [/b][/color]

Стана ми любопитно: А правила ли си го? Или е само теоретично мнението ти?

hatred · #12 29th July 2008, 19:44

Дам.
.............
Та за това от опит казвам, че някак ако връзката започне с акцент върху физическото, то доминира дълго.

DWP · #13 29th July 2008, 19:45

Цитирай:

Първоначално написано от Stefi B

Кое е по добре според теб,да те обичат,или ти да обичаш по силно
?

И в двата случая не е на добре. Обсебващите ги надушвам отначалото и не им давам да припарят.

Другите са другата крайност - неуловими.

Reason · #14 29th July 2008, 19:46

Първо мнението ми се базира на собствен опит, на това какво съм видял от жибота си.
Първо, баба ми се е омъжила само по финансови причини за дядо ми.От къде знам ли?Тя ми е разказвала за живота й.Бракът им просъществува до края на дните на дядо ми, с едно прекъсване от 2 или 3 години.Макар дядо ми да е бил материално осигурен, той не е бил такъв човек, че дори и след брака поне частица от теб да го обикне (по нейни думи).Издържала е с него защото се е оказла желязна жена.
Второ, майка ми също се омъжва по финансови причини за баща ми.Да жвееш в затънтено селце, където бракът между мюсулмани и християни е табу, да се запознаеш с мъж не кой знае коло привлекателен (но не и грозен), който пръска пари като невидял и да видиш, че кранчето няма пресъхване си е цяло богатсво - единсвения начин, да излезеш от тъмнината.
И какво...един разсипан брак, с много компромиси и от двете страни.Когато най-малкото ти дете стане на 18 години без да кажеш дори и една думичка изчезваш и не се появяваш 11 години...
Това обаче не са неща, които до таква степен са ме засегнали в любовните дебри, просто живота явно ми е показвал уроците си.
Имал съм няколко връзки и винаги във всяка една съм се опитвалда не повтарям грешките на дядо ми и баща ми.Красиво е, когато се влюбиш, самият ти ставаш сякаш по-добър.Чувството е невероятно до момента, в който осъзнаеш, че не е споделено.Нито една жена до момента не е дошла да ми каже - "Биж съжелявам не мисля, че можем да продължаваме така..." или нещо от сорта.Всички жени, които съм срещал имат едни и същ подход - намират си друг и те оставят да се изнервиш до такава степен, че да намерят оправдание за раздялата с теб - ревността ти.Малко по-късно осъзнаваш, че си бил прав да ревнуваш, защото същите невинни същества докато са били с теб са се изчукали с най-добрия ти приятел да речем...
Съжелявам, някой жени може да се обидят от писанията, но в моемнта аз други не познавам.Имам приятелки разбира се и виждам и те какво правят, положението е идентично, разбира се ако те самите не се съберат с някой идиот.Тогава ги оправдавам, но ако те решат да късат, го правят точно по този начин, който описах по-горе.
Дали съм готов да ме обича някоя - да готов съм, но може би не съм готов аз да обичам.Защо ли?Защото всичките тия събития ме озлобиха до такава степен, че да търся винаги реванш.От доста години не оставам никому длъжен, дори съм изпадал в ситуации самият аз да се плаша от себе си.
Съвсем съзнателно се събрах с човек, който знам че ще ме лъже и ще ме прави на маймуна с една единствена цел - да се отуча от навика си за реваншизъм.Издържах 2 месеца, не можах повече.Но мисля, че съм готов отново да изпровам и този път ако успея, мисля, че тогава ще съм готов да обичам някоя жена.
За да обичаш трябва да дадеш свобода.Не мога да я дам след като знам на какво съм способен, ако някоя ме предаде...
Такъв е животът ми,това съм видял и преживял, това съм аз!

hatred · #15 29th July 2008, 19:47

Знам, че звучи малко странно това за рационалния подход.
Но все пак, дори и влюбен, човек не действа единствено и само като недетерминиран автомат, способен е и на някаква разумна мисъл

Mirami · #16 29th July 2008, 19:58

Аз така и не разбрах за каква рационалност говориш

От предните ти мнения излиза, че щом в началото на една връзка има страст, то това не е връзка с бъдеще.
Сега обърна по много интересен начин нещата

Нищо особено не виждам в това, което си направила, 90% от жените, които са влюбени решават, че трябва да се омъжат за този мъж и във всички тези случаи връзката е започнала със страст и секс.
За мен рационално мислене означава: Не съм влюбена в този мъж, но тъй като той би бил добър съпруг и баща на децата ми ще се омъжа за него.

InLoveAndLonely · #17 29th July 2008, 20:10

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

Аз така и не разбрах за каква рационалност говориш

От предните ти мнения излиза, че щом в началото на една връзка има страст, то това не е връзка с бъдеще.
Сега обърна по много интересен начин нещата

Нищо особено не виждам в това, което си направила, 90% от жените, които са влюбени решават, че трябва да се омъжат за този мъж и във всички тези случаи връзката е започнала със страст и секс.
За мен рационално мислене означава: Не съм влюбена в този мъж, но тъй като той би бил добър съпруг и баща на децата ми ще се омъжа за него.

И аз тъй мисля ....

Stefi B · #18 29th July 2008, 20:25

Комплексът Мерилин Монро или комплекс на наслада от красота."Чудно съм красива.Нима може да ми се устои!"Тя се стреми да покори света,като превръща всеки мъж в свой баща.Жената с този комплекс желае да бъде блестяща винаги и ньвсякъде.Неспособна да се задълбочава в себе си,тя не може да обича истински.Тя е твърде заета да доказва на целия свят изключителната си красота. Това става от липса на обич в детството.Ако момичето е получавало изострено внимание към собствената си външност и невнимание към личността,това потиска стремежа и за социална реализация.
МЪЖЕЕ ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ТАКИВА ЖЕНИЧКИ

Те много често попадат в любовни триъгълници на една жена с двама мъже.

vafli4ka · #19 29th July 2008, 20:30

Ето я и моята позиция:Човек трябва да е наясно какво търси и какво иска от една връзка,ако е наясно с това какво иска ще намери това,което търси,ако търси неангажиращ секс ще го намери,ако иска нещо сериозно ще търси и ще го намери...За мен една връзка се крепи на взаимно доверие и на някакви общи интереси,на чувства.Също така няма връзка,в която да няма трудни моменти,но от това дали хората са намерили един в друг това което са търсили зависи бъдещето й.Мисля също така,че ако наистина обичаш някой ти ще си готов на всичко,за да е щастлив той и ако и той те обича ще ти отвърне със същото.Имаше една мисъл,която много харесвам:"Ако обичаш някой дай му най-скъпото си,ако и той те обича никога не би ти го отнел" и за мен горе долу така стоят нещата с любовта...всичко е въпрос на обвързване,на доверие,на сериозно отношение и на чувства

hatred · #20 29th July 2008, 20:31

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

Аз така и не разбрах за каква рационалност говориш

За тази, която уточних с втория си пост - да не действаш като недетерминиран автомат, воден от страст и бурни чувства.

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

От предните ти мнения излиза, че щом в началото на една връзка има страст, то това не е връзка с бъдеще.
Сега обърна по много интересен начин нещата

Красотата на живота е в противоречията, но за жалост тук такова няма. Защото в началото на нашата връзка имаше и сравнително трезво настроена страна - аз Да не говорим, че не твърдя, че всички връзки, започващи със страст се разпадат, хич не обичам да генерализирам.

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

За мен рационално мислене означава: Не съм влюбена в този мъж, но тъй като той би бил добър съпруг и баща на децата ми ще се омъжа за него.

Да, това е рационално мислене, но аз имах предвид рационалното мислене при наличие на любов. Или, илюстративно: "Обичам този мъж и трябва да намеря начин да погледне на връзката ни сериозно, а не само като на флирт".