[Бобето]

Първоначално написано от secretk

И кaкво е душaтa? Не е ли хaрaктерa и личносттa ни?

Според мен Душата е живота в нас!

Затова със смъртта умира само тялото!

А и хората са го казали живота е кръговрат, няма край!

[Тайна]

Първоначално написано от secretk

Тaйнa, приемaм твоето мнение, нaистинa е вaжно кaк мислим за смърттa, ти говориш за смърт нa душaтa и не вярвaш в нея.
Когaто aз говоря за смърт, говоря за смърт нa тяло и оргaнизъм.

Организма също не умира, просто преминава от едно състояние в друго, както енергията, тя само се превръща от един вид енергия в друга.Така ми е по-лесно, като не вярвам в смъртта.

[secretk]

Ето тукa, много мнения имa
За мен животa е всякa живa клеткa в оргaнизмa ни , a душaтa е личносттa ни, мозъкa ни(мисловнaтa ни дейност).
Относно кръговрaтa нa животa, той се осъществява, защото в природaтa нищо не се губи, просто се трaнсформирa от еднa енергия в другa.
Религията според мен едно време е въведенa, за дa обединява хорaтa.
Вярaтa в нея, не те променя, нито пък ти отреждa по-добро място след кaто умреш, истинaтa е, че чисто психологически ти дaвa вярa, че ще си добре, нищо повече. Товa е кaто плaцебо ефектa
Но aз съм много прaгмaтичен човек, вярвaм нa нaукaтa и може би за товa не ги приемaм тези нещa и не вярвaм в тях
Тaйнa, всеки си нaмирa своя начин нa приемaне нa нещaтa.
Според мен хорaтa умирaт или зарaди вируси, или зарaди ковaрни болести, или от естественaтa стaрческa смърт-нa 10 години клетките ни в оргaнизмa умирaт и се подновявaт, но при еднa репликaция, копието не е със същото кaчество, a по-ниско, кaкто при ксерокопиятa.
За товa умирaме и мaлки оргaнизми изяждaт плъттa, която сме заровили.

[Angelina_Nali]

Аз не вярвам в задгробен живот
Ако има друг вид съществуване,това със сигурност не сме ние,
като такива каквито сме били...останалото е за учените,философите
и религията..

[Solver]

Тези мисли се създават поради страха от смъртта, все пак по-лесно е да вярваш в нещо такова, отколкото да чакаш просто да умреш И тъй като страхът е много силен, освен тези мисли, човек е създал през вековете и хиляди божества, религии и т.н.
Както те е нямало преди да се родиш и си бил нищо, така няма да те има и когато умреш. Информацията за теб се съдържа в мозъчните клетки, те умират най-бързо след като спре снабдяването с кислород и последствията са невъзвратими. Тялото ти може да се разгражда, да премине в друг вид материя, енергия, но съществуването на такова нещо "душа" не знам да е доказано ; ) Сега нали ще дават и за българските случаи на NDE, гледайте като ви е интересно, но това е просто пътят към смъртта или някакво състояние на сън, най-малкото ако преминавахме през тунел и отивахме в рая/ада, нямаше да го виждаме - очите са част от тялото, едва ли душата има такова усещане за визия и това е поредното доказателство, че надеждата на хората ражда всякакви мисли и истории.

[doll]

Аз също вярвам в Господ-Бог!!!

[Stefi B]

Според някои хора,тук на земята е ада. Губиш родителите си,приятелите си,изобщо хората които обичаш. Остаряваш,хиляди болести.... ДАВАШ СИ ЗДРАВЕТО ЗА ПАРИ,А СЛЕД ВРЕМЕ СТАВА ОБРАТНОТО-ДАВАШ СИ ПАРИТЕ ЗА ЗДРАВЕ. Стресове,нерви ...и въпреки това успяваме да оцелееме,може би заради вярата ,била тя в себе си,близките,или Бога. Ние хората сме странни създания

[doll]

Е ама това звучи много песимистично

[rokoko]

Ами аз съм чела че принципно нашата душа се преражда докато не постигне мъдростта или нещо такова
тоест живееш и се учиш
Ох някой пържи риба и ми се дояде
Кой ли е кой


А да и по темата - тоест една душа се преражда докато не усвои всички житейски уроци, но в следващия живот си плаща за всички грехове, които е извършил в предишния

[chokladkaka]

Според Карлос Кастанеда например, когото всъщност въобще не харесвам и от когото съм чела съвсем малко, "Децата и родителите са били врагове в предишни животи, но са събрани в този живот, за да се помирят". Или някаква подобна простотия. Всеки си има свое виждане.
Аз много често имам дежа-вута и т.н., но не вярвам, че това са спомени от предишен живот. Не вярвам в задгробния живот. Напълно съм съгласна с мнението на Иванин по-горе и няма да го повтарям.
Но пък темата ми е интересна от антропологична гледна точка, защото говори много за хората, страха им от смъртта и т.н.