[milger]

Вижте нещо:
""Болката отлево"
Сигурно на всеки от вас се е случвало. Боли те душата брате за половинката - ама мамата си трака. Не ти се яде, не ти се пие, при всяко вдишване ти се гади. Дразни те музиката по радиото, дразнат те ваште, чудиш се къде да се завреш, да се заровиш некъде и всичко да свърши. Настава вечер, месец изгрява и ти си мислиш: "Скапан съм, брате, и е са ше се наспим"... Ма нема сън, въртиш се и полусънуваш нещо там и като се присетиш - стрескаш се, ставаш в леглото и пак същото гадене некъде там в гърлото. И така доста дълго. И понеже човек е устроен така, че да се приспособява и да се учи, пък и естествен рефлекс е да се бориш да живееш все пак, се е родила лъжата: "Това дека не те затрива те праи по-як"! Ама ставаш ли по-як или просто си поставяш за цел да не бъдеш повече глупак, че трябва да си егоист и да мислиш само за себе си. Всъщност много хора не се замислят за това и машинално се променят, като наричат това "натрупване на опит". Човек всъщност сам си забранява да се влюбва. "Щото е много тъпо и много боли, батенце...", "Пък ебал съм му майката, колепе, тя да ми пусне, пък да ходи да се търкаля с кой си иска..." И тва е краят на романтиката - почваш да пресмяташ, да търсиш ползата, да си мислиш как изглеждаш в очите на другите, мъж ли си, аджаба или неква лигла ше ти се качва на главата? Пък ако ще бе!
Да нема да се женим... Е, да ама къде всъщност е истината - Никой не знае.
И нема вече болката. Живееш си ден за ден и докога може. Просто машиналните отношения никого не нараняват, пък и от полза са. "То такъв е живота и така трябва...", "Вечна любов нема, батка, така че рано или късно ше ми омръзне и нема нужда да се мъчим и да си давам зор".
Та стига ви толко, че ми писна да пишем диалози от сапунки. Убаво е да се замислите и всеки еднин да "внимава" как ше постъпи. Да ли да е "глупак" или да опита да изживее "истинкосто щастие" и да си отреже главата в някоя романтика. Или нещо посредата. Всеки прави своя избор. Ползата поне за мен от това писмо е, че ще си сменя най-накрая електроннния подпис от "Аре со здраве" на "Това дека не те затрива те праи по-як"! Пък що не и двете...



Това дето не те затрива, те праи по-як!

Аре со здраве )))"

Из "Едни дълги писма"

[Evi4ka]

Толкова е вярно това че чак ми стана гадно.

[Seagirl]

milger,
душата, я по-ведро, какво си се омърлушил така. Може наистина всичко да омръзва и любовта да си отива, но докато това се случи изживяваш щастливи, истински и пълноценни моменти. Живей за тях, за момента, в който си супер хепи. Ядове и тъга винаги ще има.

[tina]

milger,аре со здраве,че така и така мамата си трака Какво да правим,понякога не всичко става така както ни се иска,ма здраве да е,пък може и да е за добро,кой знае

[svetlion]

Ужасна истина

[denissse]

ох, и на мен ми стана много гадно, влюбена съм и не искам да ми омръзва НИКОГА и най - вече не искам аз да омръзвам на любимия си никога, изпитвам ужас от тази мисъл.Ох май колкото по-малко го мислиш по-добре иначе ще се сбъркаме

[tina]

Първоначално написано от denissse

Ох май колкото по-малко го мислиш по-добре иначе ще се сбъркаме

Ами хубаво,че сама се усещаш,но е по-хубаво да го прилагаш!Ако ти е хубаво с човека защо си очерняш живота сама?!

[denissse]

какво да направя като съм такова психо, сама се шашкам ако можех да го обасня

[tina]

ООО я гледай по-спокойно на живота,маце!Каквото има да става да става,мисли за сега и не си внушавай некви психо-драми,чe адски тъпо постъпваш спрямо себе си и спрямо човека,с който си в момента

[denissse]

така е като някво хлапе съм, май ми трябва някой от време на време да ме надъхва и да дава кураж благодаря