[alfa]

Надявам се тук да е мястото в което ще пишат хора които не се дразнят от по-задълбочени мисли. Така че нека всеки има място под слънцето, нека се уважаваме и да ни е весело, нека не създаваме излишно напрежение. Край с увода!
Мир народе!

Хайде сега да измислим една тема и да философстваме на воля.

[sladkatony]

Не зная доколко е правилно мястото за този вид разискване, но реших да пробвам тук. Аз имам желание да чуя различни гледни точки относно вярата, религията и традициите. В смисъл, че на мен лично не са ми много ясни нещата свързани с православието. Аз съм кръстена в православната църква още като бебе, предполага се, че щом родителите ми са такива и аз трябва да съм такава. Лично нямам нищо против, но не съм наясно, защо така са се преплели нещата между религията и традициите завещани ни от прадедите ни. Защо за да се помоля за някой починал човек, трябва да отида в църква и да запаля свещ ? Та нали според всеобщите схващания Бог е навсякъде не само в храма. И защо след като в библията пише "не си прави кумир" ние всички се кръстим и кланяме на безброй икони на светци?
Не зная доколко ясно описах питането си, но се надявам да намеря обяснение

[Astela]

Сладка Ще ти кажа моята гледна точка,пък ти прецени доколко тя ти дава обяснения на всичките ти въпроси.
Аз също съм християнка и то много вярваща.Не вярвам,защото така е "модерно" или защото ми се е случило някакво чудо,което да ме кара да вярвам.Вярвам,защото така ми идва отвътре.Ако някой ме пита:"Има ли Бог?",честно да ти кажа не мога да дам отговор.За мен Бог е моята лична вяра-онова,което умира последно в мен и си казваш,Бог ще ми помогне,ще ме спаси и т.н.Бог е надежда.Надежда,че всичко ще свърши благополучно и когато не свърши така си казваш,Бог така е решил и всяко зло за добро.Аз съм опитмист,може би донякъде трябва да си такъв,за да имаш вяра.Не можеш да се оставиш и да си кажеш Абе Бог ще ми помогне,да идеш в храма и да се помолиш и да смяташ,че всичко ще е ОК.
Но съм се убедила,когато силно вярваш в него,когато се молиш и искрено желаеш да се случи,се случва рано или късно.
Ходя на църква почти всяка седмица,не защото имам кумири там или защото съм толкова набожна,че да се отдавам един ден на Бога,както той е "казал" в 10-те божи заповеди,а защото си нямаш напредстава какво става с мен като влезна в църква-толкова е тихо,толкова е спокойно и сигурно там,чувствам се накак си все едно нямам никакви проблеми,чувствам се освободена,изпълнена с вяра в хубавото.Паля свещи за любимите си хора,моля се да са живи и здрави и това е,излизам и отивам примерно на място със силна музика и много хора,а не да прочета поредната страница от библията например.Но се чувствам добре,чувстам се свободна и някак си изпълнена с надежди.
Относно религията и традициите-всичко това е възникнало в следствие на езически възприятия.Затвърдило се е с времето и ето,че днес ние живеем с религията,делим се според нея,едни вярват в един Бог,други в много такива.И не е нужно да се молиш за някой в църквата,можеш да го направиш по всяко време,не е нужно да палиш свещи на точно определно място.За починалия не се моля,говоря за него,смея се,мисля само хубавите неща.И съм си втълпила,че когато някой почине,значи е отишъл на по-хубаво място.Не знам може би или съм прекален оптимист,или моите представи са объркани,но във всяко нещо,дори и лошо,"извличам" хубавото и това ме кара да се чувствам добре и да не съм натоварена психически.Е,понякога не се издържа,но... главно се стремя така да постъпвам.Надявам се,че съм дала отговор донякъде,ако не,то тогава може би съм дала някаква насока,макар и малка

[alfa]

Dimitroff не мисли, че се чувствам добре след подобни мои изказвания, но просто се изнервих. Съжелявам за което.

А за Бог, църквата, религията. За мен това са едни и същи неща, тоест смятам, че някой предприемчив алчен гений е измислил тези велики неща по ред причини. Хората трябва да вярват във нещо необяснимо и да бъдат контролирани чрез него. Трябва да бъдат послушни, да бъдат праведни, да им се промива мозъка общо взето. Astela ти казваш, че се чувстваш по-добре когато се молиш. Това е супер, но защо става така? Защото според мен ти вярваш на тази илюзия, ти си безрезервно подкрепяща я и може би не искаш да мислиш напреки на тази измислица и това те кара да се чувстваш добре. Това ти е като някаква опора. Което е супер.
Обаче има хора и хора, аз сега както казах и по-горе смятам, че всичко е манипулация от Големия Брат ако мога така да се изкажа, защо ли? Ами малко ли пари прибира църквата? Малко ли влияние има? И на каква основа? А питате ли се защо Швейцария, която се намира в сърцето на Европа е държавата която е с повече от 500 години непокътнати граници, винаги е била неутрална и винаги е била някак си над нещата. Ами ако се разровите малко в някой книги ще разберете, че църквата седи зад всичко това и по-точно римо-католическата начело с папата.
sladkatony добре изказа някой противоречящи си моменти в догмите на самата църква. Е няма и как по друг начин да е, няма перфектни неща на този свят, няма перфектна църква, няма перфектна илюзия, всичко създадено от човека неможе да е перфектно.
А като говорим за църква, смятате ли че днешните попове, днешните владики са достойни за църквата, достойни за уважение?
Оф не искам да излиза, че мразя църквата, просто възгледите ми се сблъскват с интересите й така да се изразя, затова съм и атеист.
И накрая да кажа, че не съм специалист теолог, така че ако има такъв тук нека се включи да разнищим проблема.

[invisible]

Чудесен пост Астелка много ми харесва начина ти намислене по този въпрос, може би защото сама аз съм същия оптимист и "във всяко нещо дори и лошо "извличам" хубавото и това ме кара да се чувствам добре".
Аз също вярвам, че има някаква сила незнам дали наистина това е вярата в доброто или надеждата, че ако си добър човек ще отидеш на по-добро място, но когато ми е тежко, мъчно или весело се осланям на Бог. Незнам дали Бог е някъде горе на небето или е вътре в мен...т.е начина ми на мислене и на възприемане на света и нещата които ми се случват, знам че наистина когато много искам нещо то се случва, знам че когато съм в църква и се помоля за близките си и за това хората да бъдат по-добри ...когато изляза се чувствам пречистена и както каза Астела "свободна".

В тази връзка бих искала да ви попитам, за сътворението на света. Разискват се няколко теорий за това как сме попаднали тук интересно ми е какво е вашето виждане по въпроса?

[alfa]

Първоначално написано от invisible

когато много искам нещо то се случва

Илюзия. Просто когато искаш нещо не ти тежат толкова пречките, които те спъват докато постигнеш целта. Затова смяташ, че нещото става и то точно защото много си го искала. Въпреки че като се замисля голямото желание също е част от реализирането, но само с него нищо няма да стане.
В тоя ред на мисли хората са казали:
Когато ни е приятно времето минава бързо.
или
Помогни си сам за да ти помагне и Бог/другите.

[invisible]

Да съгласна съм, че зад всичките ни действия стоим самите ние, но под това изречение имах в предвит точно, че "голямото желание също е част от реализирането" т.е вярваш, че щом го искаш и работиш по въпроса накрая ще имаш резултат.
Не вярвам в чудеса, но се чувствам по-добре когато кога вярвам.

[Beautiful_]

Първоначално написано от alfa

Илюзия. Просто когато искаш нещо не ти тежат толкова пречките, които те спъват докато постигнеш целта. Затова смяташ, че нещото става и то точно защото много си го искала. Въпреки че като се замисля голямото желание също е част от реализирането, но само с него нищо няма да стане.
В тоя ред на мисли хората са казали:
Когато ни е приятно времето минава бързо.
или
Помогни си сам за да ти помагне и Бог/другите.

аз мога да ти препоръчам една книга и от нея ще разбереш защо когато човек иска нещо силно, то става реалност. СИЛАТА НА ТВОЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ на д-р Джоузеф Мърфи

[Astela]

Alfa,защо смяташ,че всичко е илюзия.Явно не си искал нещо толкова силно,че да го получиш.Не смятам,че е илюзия.Вярата за мен не е,че Бог,ще ми помогне.Казах,че не можеш да чакаш някой отгоре да ти свърши работата,без да положиш усилия.Вярвам в себе си и когато искам нещо,го постигам.Може би не веднага,но все някога се случва.А ако не го постигна,значи така е трябвало да стане.Не упреквам Бог,упреквам себе си,че явно някъде съм сбъркала или нещо не съм направила както трябва,но след всяка таква случка,идва друга по-хубава,която ми показва,че е имало защо така да стане.Мога да ти дам много примери от моя живот,но няма,щото си е мойТова не е ли вяра?Илюзия би било да живееш в измислен розов свят,сред вятърни мелници,да имаш всичко,което имаш,но да е само в твоя си свят,а за другите от реалността да си изгубен или по-точно загубен.
Вярата си не я свързвам с политическата гледна точка на църквата,щото ако се замислим църквата днес си е политика.Алфа,прав си за това,че днес църквата е опорочена,но аз казах своята вяра каква е и по никакъв начин не я свързвам с църквата като инстанция,а с църквата като място,в което намирам спокойствие.

[Beautiful_]

На мен пък ми е интересно кой е сътворил света? Дали човек е отишъл на Луната? След като гледах един филм по бтв и взех много да се двоумя. А кой управлява света? Защо когато учените открият някакъв лек за болест или незнам, нещо голямо, глобално, което ще промени света те го крият? Кой ги кара да крият??? И кой стои над този човек? И въобще кой е най отгоре на тази стълбица, която може би си въобразявам че има? Сами ли сме в космоса? Не може да сме сами! Аз лично си мисля че е невъзможно само на Земята да има живот. И тези учени защо си мислят че на другите планети не може да има, защото нямало примерно въздух или вода? Ами ако на тези същества не им е необходим въздуха, нито водата?