[barrуwhite]

пък аз дори не предполагах, че ще се наложи да бъде разяснявано на някого кво съм написал
иначе новата форомна платформа предлага разни екстри като лична альобома на всеки потребител, форомни групи и т.н., но моя личен албум май е достъпен само за форомните ми приятели, така че Еми ако четеш...

[lily.ana]

И да има и да няма нужда от разяснение Цуца е винаги насреща да поясни. Аз за тва я Ууууууууууууубичам

[emiko]

чете, чете

[резервна модераторка]

Първоначално написано от barrуwhite

...лична альобома на всеки...

Това в първия момент ме втрещи! Личен албум, нъл тъй?

[Oompa Loompa]

Първоначално написано от lily.ana

И да има и да няма нужда от разяснение Цуца е винаги насреща да поясни. Аз за тва я Ууууууууууууубичам

И аз та обичам

[barrуwhite]

Първоначално написано от ALEXATA

Личен албум, нъл тъй?

да

[not_sweety]

Нямам време за нищо. Изпити. Тренировки (минимум две дневно). Кафета- с някакви хора, които идват и си отиват. Някакви безмислени разговори- по същество. А след сесията- лагер. Две седмици. После, отново лагер. Шест седмици. След това... Тида. Две седмици. Дори дните на шибаните лагери се застъпват. Така... до септември.
Уморен съм. От изискванията и очакванията. От цялото суетене и ангажираност, в които, всъщност, нищо не се случва. Нищо различно. Нищо ново.
Уморен съм от няма- нето, от трябва- нето. От това, да се прибирам вечер в шибаната самотна квартира, и всичко да ме боли. И дълго да гледам празно в една точка, докато събера малко сили, за да си взема душ. От това, да се чувствам... на сто и петнадесет години. Уморен съм от всичко.
Искам да замина за Антарктида. И три месеца да тичам след пингвините. Сега ще подам документи- за експедицията. Но знам, че няма да стане. Нямам нужните... познати (това е България).
Искам... нещо да се случи. И поне този път, да е нещо хубаво.
Искам... да се влюбя. Че вече не помня- какво беше това.
Но... майната му. Нямам време. Трябва да отивам на тренировка. И трябва да съм силен. Мога да си позволя да бъда слаб... чак довечера. Когато ще съм сам.

[mishelle1607]

Всичко това не звучи добре....трябва ти промяна!

[lily.ana]

Искам да се оплача най-тържеВствено, че във фитнеса има хлебарки (секви разновидности), а иначе е направен като за световно и много добре си тренирам там. Нямам друга алтернатива за спорт, а спорт си требе!

[lily.ana]

Първоначално написано от not_sweety

Нямам време за нищо. Изпити. Тренировки (минимум две дневно). Кафета- с някакви хора, които идват и си отиват. Някакви безмислени разговори- по същество. А след сесията- лагер. Две седмици. После, отново лагер. Шест седмици. След това... Тида. Две седмици. Дори дните на шибаните лагери се застъпват. Така... до септември.
Уморен съм. От изискванията и очакванията. От цялото суетене и ангажираност, в които, всъщност, нищо не се случва. Нищо различно. Нищо ново.
Уморен съм от няма- нето, от трябва- нето. От това, да се прибирам вечер в шибаната самотна квартира, и всичко да ме боли. И дълго да гледам празно в една точка, докато събера малко сили, за да си взема душ. От това, да се чувствам... на сто и петнадесет години. Уморен съм от всичко.
Искам да замина за Антарктида. И три месеца да тичам след пингвините. Сега ще подам документи- за експедицията. Но знам, че няма да стане. Нямам нужните... познати (това е България).
Искам... нещо да се случи. И поне този път, да е нещо хубаво.
Искам... да се влюбя. Че вече не помня- какво беше това.
Но... майната му. Нямам време. Трябва да отивам на тренировка. И трябва да съм силен. Мога да си позволя да бъда слаб... чак довечера. Когато ще съм сам.

Намерил си време да изпишеш всичко това и може би да го синтезираш. И докато си "силен" се отърви от нещата, които те изморяват излишно (изпитите и тренировките не влизат в излишните натоварвания). Най-вероятно първите излишни неща, от които би било добре да се отървеш са съветите от такива като мен