[jolifille]

Хех душа за Италия не съм компетентна изобщо идея си нямам!

[Dimitroff]

Първоначално написано от jolifille

Хех душа за Италия не съм компетентна изобщо идея си нямам!

душа, а?

Нали се сещаш, че това важи не само за Италия

[summerseason]

Здравейте, съвсем съвсем случайно попаднах в тая тема и се зачетох.
Какво мисля ли-не е важно в коя част на света си след като си намерил твоето място в него.
Моята история започна преди около три години когато с приятели решихме да се разходим до Англия и незная какво ме хвана тук.Нито климата е климат в сравнение с българския.Но сега чак се замислям че май само това му е лошото тук.Едно време с което свикваш и не ти прави впечатление дали вали, защото ли?Защото се събуждаш сутринта до любимия човек, пускаш си кафе докато вземаш душ и не мислиш днес, че една камара със сметки стоят на масата в хола и чакат да бъдат платени.Събуждаш се и не мислиш, че хладилника се е изпразнил аз да го заредиш незная колко лева ще са ти нужни и тая седмица/вероятно половината ти месечна заплата/.Толкова си свикнал с липсата на грижи и хаус, че не ти се помисля и да се прибереш в сивотата на деня сред мрачните и сиви физиономии по улиците.
Всеки сам има своята причина да бъде там къде е и лошото е когато стоим на едно място и нищо не правим да ни е по-добре на нас и на семействата ни.
Незная поне за мен е важно да се чувствам комфортно и спокойно

[Тайна]

Ледено_сърце за съжаление е много права Heavenkata, kras4ence, имали ли сте някога възможност да заминете, пътували ли сте в чужбина?Защото българите по принцип уж сме си родолюбци, но на всеки, на който му се отдаде възможност да замине, заминава. Ами поставете се в такава ситуация, имате прекрасната възможност да постигнете нещо извън Б-я, чували сте колко добре се живее там, как оценяват и се грижат за човека и т.н.На всеки му е интересно да опита, да изпита себе си, да види с какво пък чак толкова животът зад граница е по-добър.И всеки заминава, уж за малко, да посъбере пари...Почти не познавам хора, които да са се върнали, всеки говори за това, дори имам доста познати, които си мечтаят за това, но не могат да си го позволят. Всъщност доколкото си спомням като пуснах темата под заглавието "Вашата причина да заминете?А да останете?" под "А да останете" имах предвид какво ви кара да стоите в чуждата страна. На мен например ми е доста трудно тук с Сащ, много неща не ми харесват, но за връщане в Б-я не искам и да мисля...

[xxxxx]

Моята причина, за да остана, е самата България. Била съм в чужбина много пъти, ако съм искала, имало е и дом, и хора, при които да остана. Можела съм да си потърся и работа там, все пак имам образование, знам езици, все някакси съм щяла да избутам отнякъде. Но аз обичам България и онова особено чувство, че тя някакси ми принадлежи и аз принадлежа на нея, ме е връщало винаги тук!!!

Кога бих напуснала - когато нещата загрубеят много, когато съвсем се отчаям и няма какво да ям ... може би!

[Пипилота]

Тайна разкажи ми повече за заминаването ти ако не е нахално да моля. Как и кога го реши, от къде започна, от колко време си там, в момента как е икономическото положение, кое е най-трудното и кое е най-лесното на щатите, защо избра щатът в който си или просто така се падна?... В момента имам толкова много въпроси и толкова малко отговори

[Тайна]

Пипи, какво да ти кажа, при повечето хора се случва случайно, не е било планирано или добре обмислено, при нас също беше така, пуснахме документи за зелена карта и спечелихме(майка ми спечели).Беше няколко дни след абитюрентския ми бал(2005), дойде като гръм от ясно небе, отначало си викахме абсурд да зарежем всичко и да заминем, но после решихме, че това е шанс и не трябва да го пропускаме, т.е родителите ми решиха, че ще е по-добре за мен и за брат ми.Не знам какво е твоето положение, дай малко информация, много е важно да имаш при кого да отидеш, някой да те посрещне, да те приюти 1-2 седмици да ти помогне с подкрепа и най-важното информация. Когато си на ново място трудно може да се ориентираш кое къде е и кое как става.Транспорт, когато дойдохме за пръв път в Атланта бяхме изумени как може такъв голям град да има толкова огромни магистрали и страхотни пътища, а толкова слабо развита мрежа на градския транспорт(само в определени райони).Та важно е някой да ти помогне да си купиш кола, това не е лесно.В момента икономическото положение никак не е цветущо, направо се плаша съкращават доста хора и то хора с професии, които са работили по 10 години, затварят някой от големите вериги магазини и по-малките магазинчета фалират.Много зависи накъде точно си се ориентирала, не може да се говори така общо за САЩ, в различните щати е различно, север, юг, малки, големи градове, зависи къде ще попаднеш.Най-трудното липсата на приятели и контакти в началото, хората работят много, като роботи са и все са заети и нямат време да ти обърнат внимание, след време и ти ставаш така Нямат го тоя купонджийски дух(само мексиканците го имат).Аз в момента работя по 50 часа седмично, се чувствам като парцал вечер, няма и много забавления, но все пак ми харесва и не мисля за връщане в Б-я. Иначе ред и дисциплина, понякога прекалено, но така е добре, чистота.Кажи какво мислиш да правиш за да мога по-адекватно да ти помогна. И знай, че каквото и да решиш ще бъде правилно, защото това е твоето решение!

[bibi_82]

Сестра ми живее в САЩ от 7 години - не е толкова цветущо положението колкото се говори, но със сигурност е по-добре от тук. Това което знам от нея напълно подкрепя думите на Тайна. Живота там тече на доста по-бързи обороти и като че ли си страничен наблюдател на собствения си живот....Това малко ме спира да замина и аз макар че имам тази възможност и го обмислям.

[Nelina_02]

Където и да си решил да живееш си има своите плюсове и минуси.
Например във вечери, като тази ми липсват големите увесилителни места от чужбина, с корнери за децата, магазините, ресторантите, казината т.е.
онези мащабни размери да паркираш сутринта колата и да прекараш цял свободен ден без да скучаеш.Но където и да си, ако не си щастлив,
родината може да ти стане мащеха, а далечната земя майка и обратно.

[жоро66]

Ето колко са изперкали американците. Посмейте се от сърце, защото и аз се смях, като видях колко са се промили мозъците и на моите кумци, като си дойдоха последния път в Б-я.

Дневникa на един американски ученик

3 април 2008 година
Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се въртят земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и учителят ми писа шестица.

Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още 200 грама. И сега съм само 145 кг.А само преди месец бях 146! Но татко каза, че ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен. Аз всъщност предпочитам момчетата - да се срещаш с момичета е толкова старомодно!

След това закусих. Закуската ми беше диетична, овесени ядки с обезмаслено мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек десерт от 4 двойни хамбургера. На закуска беше весело. С баща ми се съревновавахме кой ще пръдне по-силно. Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5 кинта. Ако не ми ги даде до довечера — ще го осъдя.

Училището ми е много далеч от къщи — на цели 500 метра. Добре, че имам кола.

Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко. Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я открили ние, американците. Затова и се нарича Америка.

По интересно беше по география. Колко много интересни неща стават по света!
Например, учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и — Египет — има триъгълни небостъргачи, в които живеят зли руски мумии. И защо тези руснаци никъде не ни оставят на мира ..?

Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми Джим сви от баща си 2 бутилки бира. Всички така се изпонапихме, че оповръщахме басейна.

7 април.
Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара да играем бейзбол на поляната пред къщи. Отначало беше скучно, но после влязох в ритъм. Толкова е увлекателно — три часа поред да си подхвърляте топка от разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален!

След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме президента.

Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира всички, защото иначе всички тези примитивни народи не разбират какво щастие им носи нашата страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези глупаци се възмущават, когато ги бомбардираме. Нали без това те никога няма да научат вкуса на кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да построят демокрацията.

На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове «Руснаците идват!» се скриха в мазето.

Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре че накрая се сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има разпродажба и ще могат да си купят електрически пъпочистачки с 10 процента по-евтино от обичайното. Веднага изскочиха …

Край, аз реших — обезателно ще стана географ. Искам също като тях да изучавам тази прекрасна наука — геометрията.

Днес учителят ни проведе забележително занятие! Разказа ни за далечната страна, наречена Русия. Аз и по-рано много знаех за тази дива държава. Например, на всички е добре известно, че руснаците — те са кръстоска на мечка с човек, хранят се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки дупки, а по празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него.

След разказа на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните жители. Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ. Когато ни дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има месторождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и пелмени. Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги изпиват, за сметка на бъдещите поколения американци.
Истинска империя на злото!

След училище отидох при психоаналитика си. Посещавам го два пъти седмично.
Той ми дава съвети и ме учи как да живея. Днес ме научи да пускам водата в тоалетната. А аз винаги съм се чудил защо така ни вони в тоалетната. Трябва да разкажа на нашите — колко ще се изненадат, като научат …

Вечерта играх на тетрис. Убийствен екшън! Обаче на трето ниво ми разказаха играта … След това се порових из порносайтовете www. pentagon.com и www. whitehouse.org. Стана ми направо като за световно!

Удовлетворен от изминалия ден и от дясната си ръка, легнах да спя …

24 април.
Днес по математиха се учихме да броим до десет. Много е трудно. Сега
разбирам, защо учим това чак в горните класове. Успях да стигна до седем. Учителят ме похвали. Аз него също.

След това имахме физическо. Докато приятелите ми шпионираха момичетата под душовете, аз шпионирах учителя по физическо. Така се увлякох, че не съм забелязал как всички са се измили и са започнали да шпионират мен.

Голямото междучасие Боб домъкна пистолета на баща си и почна да стреля по момичетата. Голям купон беше! Момичетата пищяха и се опитваха да избягат, но Боб ги настигаше и ги довършваше с контролен изстрел в главата. После дойде полиция и незнайно защо прибраха Боб. А той само се забавляваше. Нас веднага нипуснаха в къщи.

8 май.
Днес имахме необичаен урок по история. Учителят ни разказа как точно преди 28 години американските войски са превзели Берлин и са победили Германия. Оказва се, че през 1958-ма кървавият диктатор Садам Хюсеин, който тогава управлявал Германия, нападнал Лондон и бомбардирал столицата му Варшава.

11 май.
Днес след училище ни водиха на картинна галерия. Намерили с какво да ме впечатляват: мацаници някакви, голи жени. Аз в интернет и по-готини съм виждал.
Джим залепи дъвка на някаква картина на стената, а Лесли успя да отчупи пръст на едната скулптура.
Когато автобусът ни вече тръгваше, в галерията започна паника. Някаква стара баба тичаше и крещеше: "Тя струва милион и половина долара!" Ние с Джим и Лесли си намигнахме, това е нашият принос в световната култура. Постъпихме като истински американци.