[Gia]

Е, хайде сега, всички в кюпа. В интерес на истината и аз съм била свидетел на истерясали девойки в чужбина, но не е масово явление.
Иначе тук, в Щатите, редовно гледам пияни американки-никъде другаде не съм виждала подобно нещо. То са викове, замеряния с телефони, хвърляне на токчета по гаджетата, събуване на обувки в заведенията и тръгване боси по улиците, повръщане върху официални рокли, заспиване по масите и др и др. В Бг има пияни мъже, но тук жените не си знаят границата.

[apoklistika]

Именно, има ги навсякъде.
Така че, Кристина, вдигни си малко нагоре главата- ако ти самата не се цениш високо, никой няма да те цени.
А пък точно за гърците и гъркините не ми се говори, те са такива хм... аграри като се напият , че трудно някой може да ги мине

[Sofie]

вече 5-та година уча в Мюнхен, Германия. Скоро завършвам, но честно казано не знам дали ми се остава тук. Хората са си наистина както казват доста студени. Иначе може да са страшно мили, но винаги я има границата при тях. И е адски трудно да я преминеш. Аз не успях да се справя с колегите ми например колкото и усилия да полагах в началото. По едно време вече ми писна и сега основно приятелите са ми българи. Повечето немци наистина трудно допускат чужденец до себе си...

[apoklistika]

Е те баварците са си народ за себе си а ти си се натресла баш в центъра Последните ми 2 години в Мюнхен разбрах, че до голяма степен сами сме си виновни за неприемането, защото така ни е набито в главите- че те са по- различни, по- организирани, по-, по-... да, ама не... в нищо не са по-, дори в много отношения са под нас- спри да се опитваш да се харесваш на който и да било, нека те да се опитват да се харесват на теб- ако трябва, гледай ги и малко от високо има защо- много малко са германците, отишли в чужбина и завършили университет, като при това са се издържали 5 години сами- всъщност, като се замисля, не познавам такива
Въпреки че вече повече от две години не съм там, все още поддържам прекрасни приятелства и то с ония най- върлите баварци

[katie]

Първоначално написано от Sofie

...Повечето немци наистина трудно допускат чужденец до себе си...

Всеки път когато чета такива постове се чудя аз ли имам невероятен късмет и съм някакво изключение, или другите имат някаква странна настройка...

Студентските ми години тук бяха едни от най-прекрасните в живота ми. Да, беше ми много трудно, да се издържам, работа, учене, недоспиване, финансови грижи, какво ли не. Но хората тук, новите ми приятели бяха това което ме крепяха и даваха сили. С тях сме седяли дни и нощи и сме учили, програмирали, писали семинари, карали изпити. Ходили сме по студентски купони и сме се връщали пяни заляни километри пеша към къщи. Прожектирали сме си филми в опустялите студентски аудитории когато сме нямали сили вече да учим. И всичко това сме го правили заедно - немци, иранци, сърби, българи, американци, турци, кой те пита, кой го интересува? Всеки е разказвал истории за своята страна, смяли сме се, когато сме отккривали общи неща, но и сме секарали и спорили. Както е нормално между приятели.

Немкини бяха момичетата, които ме взеха да живея при тях в луксозното им жилище, въпреки че по различни причини нямах право на това. И те ми повдигнаха духа след една много тежка за мен раздяла - с тях сме си пили виното в огромната ни кухня до четири през нощта, и сме си бъбрили по женски. И немци бяха невероятните ми колеги, които ме приеха като своя в тима си, и ме научиха на какво ли не.

А има и българи чиято представа за купон беше да си го правят в стаите с компютри в университета - събираха се, носеха си бира и наданички от магазина и надуваха чалга или някои мач на колоните, и пречеха на всички останали да учат. Всяка трета дума след копеле, беше "тъпите немци". И това е избор.

Така че късмет, не късмет, всеки сам избира как, и с кой живее. Само моля ви, не си го изкарвайте на "аборигените". Едва ли вината е само тяхна.

[Street]

говори се за масата немци не съм се срещал с българи убийци, но това не значи че ги няма не са ми обирали къщата/апартамента, но това не значи че няма крадци в България... иначе се радвам за теб че си добре приета

[katie]

Ами всеки говори за собственните си впечатления нали? Не мога да говоря за масата, как да направя такъв глобален извод?! Ясно е че става въпрос за хората които аз съм срeщнала по пътя си.

Исках просто да окуража хората, да са по-отворени към нови неща, националности и хора. Защото никoй няма да дойде, да те хване за ръка и да ти каже като котарака Леополд - "давайте жить дружно". А да живееш затворенo сам, в чужда страна без да общуваш с местните наистина може да бъде доста фрустриращо.

Само за гаджета не ви ги препоръчвам. Трябва или мноoooго късмет или една торба търпение.

[apoklistika]

Първоначално написано от katie

А има и българи чиято представа за купон беше да си го правят в стаите с компютри в университета - събираха се, носеха си бира и наданички от магазина и надуваха чалга или някои мач на колоните, и пречеха на всички останали да учат. Всяка трета дума след копеле, беше "тъпите немци". И това е избор.

Това беше причината след 3 семестъра чакане за стая в общежитие да живея там два месеца и да се изнеса имах чувството, че съм попаднала в студентски град в софия- отвсякъде дъни чалга, на полянката между двата блока денонощно се върти скара- бира, по коридорите кънтят цветущи български изрази.... без коментар сведох си контактите с българи до 3 човека- моята най- добра приятелка от Бг и двама колеги.

[katie]

Хаха Aпo, подсети ме за последния път когато бях на български купон тук... върнах се в матрицата! Чалга до дупка до 4 часа сутринта, едни мадами в бели латексови мини рокли , крясъци, трева, накрая даже фенове на цска и левски се сбиха, по стара българска традиция. Накрая и полиция дойде.

Простотия по нашенски, оттогава не съм ходила.

[apoklistika]

Аз за 5 години съм ходила само веднъж на български купон в едно мазе и то защото моята най- добра приятелка си беше харесала един пич и аз й бях обещала, че ще отида с нея, ама след едночасов музикален и визуален терор си тръгнахме. Никога не съм се имала за нещо повече от когото и да било, но не можах да си се представя на нивото на сънародниците ми, седнала на земята в мазето, с бира в едната ръка и с пластмасова чашка с водка в другата и ядяща чипс от пакетчето пред мен...
Отклонихме се май от темата, ама ми нахлуха едни спомени Във всеки случай мисля, че вече никак не е толкова трудно да се "интегрираш" ако имаш желание- особено пък в Мюнхен, където долу горе всеки трети е чужденец. Мисля, че по- скоро въпросът е да се пребориш със собственото си убеждение, че не са отворени към чужденците, защото то дава отражение (дори и ти да не го забелязваш) върху комуникацията ти и контактите с околните.