[deni81]

Първоначално написано от i_ani

Тук сме на едно мнение

И аз съм на това мнение!!!

[Мария Василева]

Първоначално написано от strangenick2

учудвам се на хората, които затварят толкова лесно темата, заявявайки, че за всеки е нещо различно и не може да й се даде определение.

Как беше, "Благословен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи."

Дори в примера с училището и "даскалите" може пак да е продиктувано от любов подобно поведение да изпълнява изискванията на учителя. Иначе хоум скуул. Не че е нещо лошо де.
Ммм, не мога да философствам много на тази тема прощавай!
За мен беше много учудващо, че най-хубавото определение даде Пипилотка. Сърпрайз.

Първоначално написано от strangenick2

Е, с мен лесно се комуникира, защото си казвам кое и как ме е впечатлило, как се чувствам и прочие.

По принцип това трябва другите да го кажат. Поне е интересно де.

[Mirami]

Първоначално написано от Мария Василева

Дори в примера с училището и "даскалите" може пак да е продиктувано от любов подобно поведение да изпълнява изискванията на учителя.

О, да, може и да е добро решение понякога. НО първо трябва да се видят двете страни на проблема. Мисля, че доста ясно се изразих, когато казах, че доста майки ПРЕДВАРИТЕЛНО решават, че учителят е прав и изобщо не питат децата си за тяхната гледна точка. Тъй че за каква любов изобщо ми говориш? Няма любов, ако го няма желанието да се разбере човека (детето) до теб.
Да не говорим за родителите, които решават какво и как трябва да учат децата им, дори тези деца да не са привлечени по никакъв начин от определена материя, спорт, език и т.н. Ако после детето се затруднява, то тогава му казват, че вината е негова, че е неспособно, че виждаш ли, в тоя свят трябва постоянно да се доказваш и прочие простотии. Създават му сума ти комплекси и после претендират, че го правят за негово добро...
А майките, които мъкнат децата си на конкурси за красота? Те са убедени, че го правят за доброто на детето си, че то заслужава да спечели и това ще го направи щастливо, без да се усещат даже какви ценности му създават и че цял живот ще страда заради тях.
Чак не ми се задълбава в темата за родителството, щото лошо ми става...

Докога трябва да се обяснявам във всеки пост, че всяко нещо си има изключения? Нищо не е винаги еднакво. Понякога наистина още първото решение на родителя е правилно в ситуацията дете/даскал, но това, което ме притеснява е липсата на желание от страна на родителя да ВИДИ и другата страна на проблема. Понякога има и повече от две решения (за мен винаги решенията са многобройни).

[gwendoline]

Първоначално написано от strangenick2

Мен лично малко ме интересува дали някой изпитва горещи чувства към мен, ако е неспособен да прояви разбиране и загриженост.

Първоначално написано от strangenick2

Мнението ти се припокрива с това на хората, които си мислят, че да си влюбен значи, че обичаш. Защото за теб любовта е това, което изпитваш като емоция.

Нищо не си разбрала значи. Или казано с твои думи - не си си направила труда да разбереш какво мисля точно; значи ли това, че не ме обичаш...? Любовта не е това, което изпитвам, а това, заради което правя нещо за някой. Това, което ме кара да го правя. [/quote]

За съжаление съм съгласна само с тази част от поста ти, но напълно и безусловно:

Първоначално написано от strangenick2

Според мен любовта си има основни качества, например: желание за опознаване, разбиране, загриженост, независимост, свобода, липса на страх, доверие, интимност, нежност, безусловност, уважение, желание да помогнеш на другия да намери себе си, истина.

Любовта не е формула, поне за мен. Нито е определение, както е за теб.

[xxxxx]

Преди много години учителката ми по психология ми обърна внимание на това, че всеки човек обича по различен начин. Тогава не разбрах думите и. Донякъде още не ги разбирам, защото още не мога да разбера хората, които се кълнат в любов към някого, а в същото време без грам угризения му изневеряват. Може би толкова могат ... да дадат от себе си. И аз вече не знам. Според мен те никога не са изпитвали любов. А тогава какво са изпитвали? И как мога да бъда наистина сигурна, че това, което изпитвам аз е любов, когато познавам единствено моите чувства?

Със Стрейндж съм на 100% съгласна за това, че любовта не е просто отношение към някого, когото искаме да притежаваме и още по-малко може да се говори за любов към чисто материален обект. Тя е част от нашата същност. Най-истинската и най-красивата...

[lenda]

Първоначално написано от strangenick2

да срещам любовта, защото си я нося в мен и е навсякъде. За съжаление са хората, които считат, че любовта "се среща"

обаче,Стрейндж...за да осъзнаеш това,се преминава през един мъчен и трънлив път
Разбирам прекрасно всичко,което казваш
Не съм съгласна обаче,че някой заслужава съжаление...
Всеки човек ,сам достига до своите истини...По един или друг начин,рано или късно

[Mirami]

Първоначално написано от lenda

Не съм съгласна обаче,че някой заслужава съжаление...

Права си, никой не съжалявам наистина.

бях афектирана от предния пост, исках да си върна нараняването, барем разбере какво е казала

[Бобето]

Първоначално написано от strangenick

Ти каза:

В този смисъл, имаш предвид, че ревността не пречи на любовта, тоест струва ти се естествено да има ревност, когато има любов. Поне аз така разбрах думите ти.

Да правилно си разбрала думите ми!!!

А за играчките пак ще повторя , дадох примера за да покажа, че още от най-ранна възраст имаме чувство за собственост, което не е лошо.......децата са чисти при тях нищо лошо няма.


Искам да се съглася с Гуен по-повод всичките и постове на последната страница, евала Ти правя Гуен, много хубаво и точно се изразяваш....кратко и ясно!!!

[Aleks_Sweet]

Ок,обаче все пак чувството за собственост,означава ли,че обичаш?А ревността?
Кой може да притежава някой друг,може ли един човек да е твоя собственост?
Аз лично,много години бях и ревнивка,и егоистка...докато не разбрах,че за мен е по-важно щастието на моя любим,и на моите близки,дори ако тяхното щастие крие риск да се отдалечат от мен.
Ако обичаш достатъчно себе си(нямам предвид егоизъм,а познанието за самия себе си),много по-лесно ще обичаш и хората около теб.
Защото,както написа strange ,ние носим любовта в себе си,а за мен тя е повече от това,да се страхувам като децата,че ще ми вземат любимата играчка.
Но-разни хора,разни идеали.
За щастие,всеки има своята истина,и всеки е прав за себе си.

[raptor]

Наистина сте минали границите.
Дядо ми казваше -Пази се чедо,от жони дет му одат мноу ф края...